Усмихна се, докато си лягаше. Хари щеше да се гордее с него.
Вторият ден на конференцията ставаше все по-френетичен — делегатите се опитваха да приключат сделки, за да не им се налага да се върнат у дома с празни ръце. Джайлс остана доста доволен, когато източногерманците се съгласиха да махнат вносните мита върху британските лекарства, и бе възхитен, макар че се опита да не го покаже, когато френският му колега намекна, че ако британското правителство прати официална покана на френския президент да посети Великобритания, предложението ще бъде разгледано сериозно. Записа си думите "разгледано сериозно", за да няма неразбирателства.
Както винаги се случваше на подобни събития, срещите започнаха да се проточват и да продължават до вечерта, така че на Джайлс му се наложи да си определи среща с източногерманския министър на търговията преди вечеря, една по време на самата вечеря с холандския си колега и една след вечеря със западногерманския външен министър Валтер Шел в апартамента в хотела. Покани Карин да присъства на вечерята — беше решил, че ако наистина работи за Щази, тя е по-добра актриса и от Пеги Ашкрофт. А и се надяваше. че може да реши да пусне косата си.
Карин му напомни, че холандският министър знае английски много добре, и предположи, че сигурно ще предпочетат да вечерят сами. Но Джайлс настоя, че няма да е зле да присъства и тя, просто за по-сигурно.
Неволно се запита дали по време на следобедната среща с търговския министър някои от делегатите не са забелязали колко често се обръща назад да поглежда внимателно преводачката си, като се преструва, че слуша внимателно превода, докато всъщност се надяваше да бъде възнаграден с усмивка. А когато тя се появи на вечерята със зашеметяваща червена копринена рокля с голи рамене, която определено не беше купена oт универсален магазин, и с разпусната по раменете коса, Джайлс не бе в състояние да откъсне поглед от нея, макар че продължаваше да се преструва, че не я забелязва.
Шел предпочете да не си губи времето, а да кара по същество.
— Вносните ви мита за БМВ, "Фолксваген" и "Мерцедес" удрят тежко автомобилната ни индустрия. Ако не можете да ги премахнете, няма ли поне да ги намалите?
— Боя се, че това е просто невъзможно, Валтер, тъй като общите избори са само след няколко седмици, а лейбъристката партия се надява на големи дарения от "Форд", Би Ем Си и "Воксхол".
— Няма да имате избор, когато станете член на Европейската икономическа общност — усмихна се германецът.
— Дай боже — отвърна Джайлс.
— Поне съм благодарен за откровения отговор.
Двамата си стиснаха ръцете и докато Шел се обръщаше да си тръгне, Джайлс му даде знак да мълчи и го последва навън. Огледа коридора и попита:
— Кой ще смени Улбрихт като генерален секретар?
— Руснаците застават зад Хонекер — каза Шел.
— Честно казано, не виждам как някой може да го победи.
— Но той е подлизурко, който през целия си живот не е бил спохождан от оригинална мисъл, и в крайна сметка ще е кукла на конци, точно като Улбрихт — каза Джайлс.
— Именно това е причината Политбюро да го подкрепя.
Джайлс вдигна ръце. Шел се усмихна иронично.
— Ще се видим в Лондон след изборите. — И тръгна към асансьора.
— Да се надяваме — промърмори Джайлс.
Върна се в апартамента. Карин — беше права — отвори чантата си, извади плик и му го подаде.
— Благодаря, сър Джайлс.
Джайлс погледна името и адреса и прибра писмото във вътрешния си джоб.
— Ще го пусна веднага щом се върна в Англия.
— Майка ми ще ви е много благодарна.
— Това е най-малкото, което мога да направя — каза Джайлс, отиде до масичката, взе бутилката шампанско и ѝ я подаде. — Малък знак на благодарност за целия ви усилен труд. Надявам се да му се насладите с майка ви.
— Много мило от ваша страна, сър Джайлс — прошепна тя, докато му връщаше бутилката. — Но няма да успея да направя и две крачки навън, преди Щази да ми я вземат — добави и посочи полилея.
— Тогава нека поне пийнем по чашка.
— Сигурен ли сте, че е разумно, сър Джайлс, като се има предвид…
— След като вече сме сами, можете да ме наричате просто Джайлс — каза той, докато отваряше бутилката и пълнеше две чаши. Вдигна своята. — Да се надяваме, че скоро ще се съберете отново с баща си.