Всеки път. когато телефонът звъннеше, Джайлс очакваше обаждане от журналист. „Сър Джайлс, разполагаме с едни снимки и питаме дали бихте коментирали. “
Телефонът иззвъня и той с неохота вдигна.
— Търси ви някой си мистър Пенгели — каза секретарката му.
Пенгели. Трябваше да е бащата на Карин. Дали и той не участваше в постановката?
— Свържи ме — каза Джайлс.
— Добър ден, сър Джайлс. Казвам се Джон Пенгели. Обаждам се да ви благодаря, че сте помогнали на дъщеря ми при посещението си в Източен Берлин. — Същият лек западноанглийски акцент. — Току-що прочетох писмото, което сте били така любезен да препратите. Първото, което получавам от нея от месеци. Почти бях изгубил надежда.
Джайлс не искаше да му казва защо тази надежда най-вероятно ще се окаже недълговечна.
— Пиша на Карин и майка ѝ всяка седмица, но нямам представа дали писмата ми стигат до тях. След като сте се срещнали с нея, се чувствам по-уверен и ще се свържа отново с министерството.
— Вече говорих с имиграционния отдел на министерството. Обаче…
— Много мило от ваша страна, сър Джайлс. Семейството ми и аз сме ви длъжници, а вие дори не сте мой представител в парламента.
— Мога ли да ви задам един личен въпрос, мистър Пенгели?
— Разбира се, сър Джайлс.
— Възможно ли е според вас Карин да работи за Щази?
— Не, в никакъв случай. Ненавижда ги повече и от мен. Всъщност я предупреждавах, че тъкмо нежеланието ѝ да сътрудничи на властите може да е причина да не ѝ дават виза.
— Но са я назначили за преводачка на международна конференция.
— Само защото не са имали избор. Карин пише, че е имало над седемдесет делегати от повече от двайсет страни и че е извадила голям късмет, че са я прикрепили към вас.
— Не е толкова голям късмет, защото трябва да ви предупредя, че пресата може би разполага с някои снимки, на които сме заедно и които могат да се опишат в най-добрия случай като интимни, а в най-лошия…
— Не мога да повярвам — промълви мистър Пенгели след дълго мълчание. — Карин обикновено е много предпазлива, никога не поема рискове. Какво ѝ е станало?
— Вината в никакъв случай не е нейна, мистър Пенгели — каза Джайлс. — Всичко е заради мен и трябвала ви се извиня лично, защото ако пресата разбере, че сте баща на Карин, ще превърне живота ви в ад.
— Направиха го, когато се ожених за майка ѝ — каза Пенгели. — Но не съжалих нито за миг.
Сега беше ред на Джайлс да замълчи. Чудеше се как да отговори.
— Истината е съвсем проста, мистър Пенгели, а аз не успях да я споделя дори с жена си. — Той отново замълча. — Влюбих се в дъщеря ви. Ако можех да го избегна, със сигурност щях да го направя и искам да ви уверя, че съм готов да мина през същата болка, която несъмнено сте изпитали вие. По-лошото е, че дори нямам представа какво изпитва тя към мен.
— Аз имам — каза Пенгели.
Обаждането дойде в събота следобед, малко след четири. Бързо стана ясно, че „Сънди Пийпъл" има изключителни права върху материалите, макар че Джайлс прие, че до полунощ повечето редактори ще променят първите си страници.
— Предполагам, че сте виждали снимките, с които разполагаме, господин министър?
— Да. видях ги.
— Желаете ли да направите изявление?
— Не, не желая.
— Ще подадете ли оставка от правителството?
— Не коментирам.
— Как реагира съпругата ви на новината? Научихме че е заминала при родителите си в Уелс.
— Не коментирам.
— Вярно ли е, че се развеждате?
Джайлс тресна слушалката. Не можеше да спре да трепери, докато набираше домашния телефон на главния организатор.
— Боб, Джайлс е. Историята ще гръмне в утрешния брой на "Сънди Пийпъл“.
— Много съжалявам, Джайлс. Мога само да кажа, че беше адски добър министър и страшно ще липсваш.
Джайлс затвори. В ушите му отекваше една-единствена дума — беше. Беше адски добър министър. Взе бланка на Камарата на общините от купчината пред себе си и започна да пише.