Уважаеми Г-н Премиер.
С огромно съжаление…
Джайлс влезе в Личния съвет на краля в Уайтхол, за да избегне драскачите от Флийт Стрийт, които го дебнеха на Даунинг Стрийт, или поне онези от тях, които не знаеха за задния вход към № 10.
Един от спомените, който щеше да разправя с удоволствие на внуците си, беше как Харолд Уилсън прави неуспешни опити да запали лулата си.
— Джайлс, много мило, че се отбихте, като се има предвид какво ви се е струпало на главата. Повярвайте, казвам гo от известен личен опит, нещата ще се уталожат.
— Може би, господин премиер. Но въпреки това с кариерата ми като сериозен политик е свършено, а това е единствената работа, която наистина искам.
— Не мисля, че съм съгласен с вас — каза Уилсън. — Помислете. Ако успеете да задържите Бристолското пристанище на следващите избори, а аз още съм убеден, че можете да го направите, избирателите ще са изразили мнението си с бюлетините си, а кой съм аз, че да противореча на преценката им? И ако се върна отново на Даунинг Стрийт, не бих се поколебал да ви поканя да се върнете в кабинета.
— Две "ако"', господин премиер.
— Джайлс, помогнете ми с едното, а аз ще видя какво мога да направя с другото.
— Но след онези заглавия…
— Вярно. Не са много приятни. Още повече че бяхте министър по европейските връзки… — Джайлс се усмихна за първи път от дни. — Но някои от коментарите — продължи Уилсън. — както и един-двама лидери, посочват, че бяхте изключително добър министър. Не друг, а "Телеграф" напомня на читателите си, че сте награден с Военния кръст след Тобрук. Оцелели сте някак в онази ужасна битка, така че какво ви кара да мислите, че няма да оцелеете и в тази?
— Защото мисля, че Гуинет ще се разведе с мен. А честно казано, тя има основателни причини да го направи.
— Съжалявам да го чуя — каза Уилсън и отново се опита да си запали лулата. — Но въпреки това си мисля, че не е зле да идете до Бристол и да се опитате да водите. И слушайте добре Гриф Хаскинс, защото когато му се обадих сутринта, той твърдо ми даде да разбера, че още държи кандидатът да сте вие.
— Моите поздравления, майоре — каза Вирджиния. — Успяхте да довършите решително Джайлс Барингтън.
— Точно тук е иронията — отвърна Фишър. — Не съм аз. Не нашето момиче прекара нощта с него.
— Не ви разбирам.
— Отидох в Берлин според инструкциите ви и без особени трудности намерих агенция за компаньонки с офиси от двете страни на стената. Едната беше особено подходяща. Беше ѝ платено добре и ѝ бе обещан бонус, ако успее да осигури снимки на двамата в леглото.
— Ето ги и тях — каза Вирджиния и посочи купчина вестници, които обикновено не биха попаднали в апартамента на Кадоган Гардънс.
— Но на снимките не е тя. На следващата сутрин тя ми се обади и ми каза, че Барингтън е взел бутилката шампанско и е затръшнал вратата в лицето ѝ.
— Тогава коя е била?
— Нямам представа. От агенцията твърдят, че не познават това момиче, и предположиха, че работи за Щази. Всички стаи на делегатите на конференцията са били подслушвани.
— Но защо е отхвърлил вашето момиче, а после е позволил да бъде сниман с това?
— Не мога да обясня това — каза Фишър. — Знам само, че бившият ви съпруг не може да се нарече довършен.
— Но днес сутринта той подаде оставка. Това е основната новина в медиите.
— Като министър да, но не и като депутат. И ако успее да запази мястото си на следващите избори…
— В такъв случай просто трябва да се погрижим да не го запази.
— Как можем да го направим?
— Много се радвам, че зададохте правилния въпрос, майоре.
— Боя се, че нямам друг избор освен да оттегля като твой кандидат за депутат — каза Джайлс.
— Само защото си спал с някаква курва ли? — попита Гриф.
— Не е курва — отвърна Джайлс, както отвръщаше на всеки, който правеше подобно предположение.
— Ако се оттеглиш, като едното нищо ще подарим мястото на торите. Премиерът няма да ти благодари за това.
— Но ако се вярва на социологическите прогнози, торите така или иначе ще победят.
— И преди се е случвало да опровергаваме социологическите прогнози — каза Гриф. — Пък и торите още не са посочили своя кандидат.
— Нищо не може да ме убеди да размисля — каза Джайлс.
— Но ти си единственият, който може да спечели мястото — каза Гриф.
В същия момент телефонът на бюрото му иззвъня. Той вдигна и отсече:
— Който и да е, кажи му да се пръждосва.