— Издателят на, Бристол Ивнинг Нюз" е — каза секретарката му.
— За него важи същото.
— Но той казва, че има новина, която ще искате да чуете незабавно. Ще е водеща новина в утрешния брой.
— Свържи ме. — Гриф се заслуша за известно време, след което затръшна телефона. — Само това ми трябваше!
— И какви са тия новини, които не могат да чакат?
— Торите са обявили кандидата си.
Познаваме ли го?
— Майор Алекс Фишър.
Джайлс избухна в смях.
— Не мога да повярвам докъде си готов да стигнеш, за да ме накараш да се кандидатирам, Гриф!
20
— Добро утро, аз съм Джайлс Барингтън и съм кандидат на лейбъристите за Бристолското пристанище на общите избори в четвъртък, осемнайсети юни. Гласувайте за лейбъристите. Гласувайте за Барингтън на осемнайсети юни. Добро утро, аз съм…
През последните двайсет и пет години Джайлс беше участвал в седем изборни кампании и бе спечелил седем пъти, като постепенно бе увеличил преднината си до 2166 гласа. Последните две надпревари бяха довели до съставянето на лейбъристки правителства, когато консерваторите не бяха очаквали да спечелят Бристолското пристанище, а либералите знаеха, че няма да го направят.
Последния път, когато се беше стигнало до ново преброяване на бюлетините, бе, когато се състезаваше с майор Алекс Фишър и тогава Джайлс успя да спечели само с четири гласа, при това след три преброявания. Беше мръсна лична кампания от началото до края, като бившата жена на Джайлс лейди Вирджиния се включи в борбата и дойде в Бристол да подкрепи майора, когото описа като „честен и почтен човек“.
Сега, петнайсет години по-късно, Джайлс беше изправен пред сблъсък със същия противник и приказки за пореден развод. Слава богу, Гуинет ясно беше заявила, че ще се обърне към съда след изборите, и макар че нямаше намерение да посещава избирателния му район, не би подтикнала никого да гласува за Фишър.
— Слава богу и за това — бе всичко, което имаше да каже Гриф Хаскинс. И повече не повдигна въпроса.
Когато премиерът се обърна към кралицата с молба да разпусне парламента на 29 май 1970 г., Джайлс се върна в Бристол, за да започне триседмичната си предизборна кампания. Когато тръгна по улиците и започна да хлопа на вратите на хората, остана приятно изненадан от топлото посрещане и от това, че малцина повдигаха темата за Берлин и се интересуваха къде е жена му. Британците не били чак толкова злопаметни, отбеляза Гриф, макар че Джайлс не призна на агента си, че Карин рядко излиза от мислите му. Пишеше ѝ всяка вечер преди да си легне и като влюбен ученик проверяваше пощенската кутия на сутринта. Нито веднъж обаче не откри в нея плик с източногермански печат.
Ема, Хари, Себ и вдъхващата страхопочитание заклета поддръжница на лейбъристите мис Париш, която си бе взела три седмици отпуска, както правеше при всяка кампания, редовно съпровождаха Джайлс на обиколките му. Ема се справяше с жените, които изразяваха колебанието си към Джайлс след оставката му от кабинета, а Себ пое осемнайсетгодишните, които щяха да гласуват за първи път.
Голямата изненада обаче бе Хари, който се оказа популярен на няколко нива. Имаше избиратели, които се интересуваха как върви кампанията му за освобождаването на Анатолий Бабаков, а други се чудеха какви ли ще са следващите приключения на детектив инспектор Уоруик. Всеки път, когато го питаха за кого ще гласува, Хари неизменно отвръщаше: „Като всеки здравомислещ жител на Бристол, ще гласувам за шурея си".
— Не, не — решително се намеси Гриф. — Казвайте за Джайлс Барингтън, а не за шурея си. В бюлетината не фигурира никакъв шурей.
Имаше и трета група, която смяташе Хари за бристолски аналог на Кари Грант, и му казваха, че със сигурност щели да гласуват за него, ако той бил кандидатът.
— Предпочитам да вървя бос по живи въглени — отговаряше Хари и вдигаше ужасено ръце.
— Ревнуваш ли, мамо? — попита Себ.
— Разбира се, че не — отвърна Ема. — Повечето от тези жени са на средна възраст и просто искат да го дундуркат.
— Стига да гласуват за лейбъристите, не ми пука какво искат да го правят — обади се Гриф.
— Добро утро, аз съм Джайлс Барингтън и съм кандидат на лейбъристите за Бристолското пристанище на общите избори в четвъртък, осемнайсети юни. Гласувайте за лейбъристите…
Всяка сутрин се събираха в кабинета на Гриф на „молитвена среща", на която агентът запознаваше кандидата и основните членове на предизборния му щаб с последните събития, след което им раздаваше задачите за деня.