Фишър излезе целенасочено в средата на сцената и беше посрещнат с аплодисменти от част от публиката. Постави речта си на катедрата и веднага започна да я чете дума по дума, като само понякога вдигаше глава.
Джайлс седеше нервно на стола си, слушаше внимателно и чакаше да чуе някой саркастичен коментар или внушение, но такива нямаше. Вместо това Фишър се съсредоточи върху законите, които ще бъдат приоритет, ако торите формират следващото правителство. Вее едно четеше списък на покупки, украсяван на равни интервали с думите „Време е за промяна“. Нито веднъж не спомена опонентите си. И тогава Джайлс разбра какво е намислил Фишър. Той нямаше да предприема лични атаки — те бяха оставени за помагачите разпръснати равномерно из аудиторията. Когато Фишър се върна на мястото си, не беше трудно да се види кои са поддръжниците му по ентусиазираните аплодисменти.
Кандидатът на либералите започна речта си, благодари на многобройната публика, че се е отказала от поредната серия на „Коронейшън Стрийт“, за да дойде да го чуе, и това бе посрещнато със смях и топли ръкопляскания. През следващите шест минути той се спря най-вече върху местната политика, от дупките по улиците до цените на билетите за извънградските автобуси. Когато се върна на мястото си, друга част oт аудиторията го изпрати с овации.
След като Флечър си седна, Джайлс излезе в средата на сцената, макар че не бе толкова спокоен, колкото се надяваше, че изглежда. Постави на катедрата картичка, върху която бяха изписани седем теми: образование, безработица, профсъюзи, здравна система, Европа, отбрана и Бристол.
Почти не поглеждаше картичката, докато говореше по всяка тема с увереност и авторитет, обърнат непрекъснато към слушателите. Когато се върна на мястото си, поддръжниците му станаха като един и мнозина от колебаещите се в залата се присъединиха към тях. Ако дебатът приключеше сега, победителят щеше да е безспорен, но веднага щом Джайлс си седна, водещият се обърна към публиката за въпроси, като добави:
— Надявам се, че въпросите ви ще бъдат достойни за един така важен дебат и че никой няма да разчита на лични нападки с надеждата да си спечели евтина слава в утрешния ии брой, защото като главен редактор ви уверявам, че това няма да стане.
Думите му предизвикаха толкова силни спонтанни аплодисменти, че Джайлс започна да се отпуска за първи път от началото на вечерта.
— Да, госпожо. Дамата от четвърти ред.
— Предвид застаряването на населението, могат ли кандидатите да ни кажат какви са дългосрочните им планове за държавните пенсии?
Джайлс беше скочил на крака още преди водещият да реши кой кандидат да отговори пръв на въпроса.
— Държавната пенсия расте с всяка година, откакто лейбъристите са на власт — заяви той, — защото лейбъристкото правителство смята, че цивилизовано е онова общество, което се грижи както за младите, така и за старите.
Фишър повтори партийните възгледи, очертани в програмата на консерваторите, след което кандидатът на либералите заговори за майка си, която била в дом за възрастни хора.
— Да чуем въпроса ви, сър — каза Наш и посочи мъж от първия балкон, който трябваше да изчака, докато микрофонът стигне до него.
— Всички кандидати ли смятат, че Обединеното кралство следва да влезе в Общия пазар?
Фишър беше добре подготвен за този въпрос. Той напомни на аудиторията за твърдо проевропейските позиции на Тед Хийт и добави, че ако спечелят изборите, торите ще направят всичко по силите си Великобритания да стане член на Европейската икономическа общност.
Саймън Флечър напомни на публиката, че именно неговата партия първа е издигнала идеята за присъединяване към Общия пазар и че се радва, че двете други партии започват да споделят възгледите на либералите.
Джайлс се изправи и се обърна към публиката. Страшно му се искаше да сподели как в Берлин френският външен министър ясно му бе казал, че Франция е открита за диалог между двете страни. Но всяко споменаване на Берлин щеше да е като червено флагче за онази част от аудиторията, която очакваше удобен момент да се нахвърли върху него. Затова каза просто:
— Относно влизането в Общия пазар спокойно мога да кажа, че и трите партии са на една и съща позиция, така че единственият въпрос е кой премиер най-сетне ще подпише Римския договор.