Майор Александър Фишър 18993.
Джайлс знаеше, че след такава малка разлика може да настоява за трето преброяване, но не го направи Вместо това с неохота кимна на общинския секретар, че приема резултата.
— И тъй, обявявам майор Алекс Фишър за законно избран парламентарен представител на Бристолското пристанище.
Половината присъстващи закрещяха ентусиазирано, когато новоизбраният депутат бе вдигнат на ръце от съпартийците си и понесен тържествено из залата. Джайлс отиде при Фишър и му стисна ръката за първи път от началото на кампанията.
След речите, по време на които Фишър ликуваше от победата си, Джайлс призна благородно поражението, а Саймън Флечър посочи, че е получил най-много гласове, откакто се кандидатира, новоизбраният депутат и поддръжниците му тръгнаха да празнуват, а победените почнаха да се разотиват по двама и по трима. Гриф и Джайлс бяха сред последните, които си тръгнаха.
— Щяхме да успеем, ако всеобщото настроение в страната не беше срещу нас — кача Гриф, докато караше бившия депутат към дома му.
— Само двайсет и един гласа — рече Джайлс.
— Единайсет — поправи го Гриф.
— Единайсет ли?
— Ако единайсет гласоподаватели бяха размислили.
— И ако не беше валяло двайсет минути в шест и половина.
— Да. Това беше годината на "ако".
23
Джайлс си легна малко преди пет сутринта. Изключи нощната лампа, положи глава на възглавницата, затвори очи… и будилникът зазвъня. Той изстена и отново включи лампата. Вече не трябваше да стои пред Темпъл Мийдс в шест сутринта, за да посреща отиващите на работа.
„Аз съм Джайлс Барингтън и съм кандидат на лейбъристите на вчерашните избори…" Спря будилника и заспа дълбоко. Събуди се чак в единайсет.
След късна закуска или по-скоро обяд и закуска взе душ, облече се, събра малък куфар с багаж и малко след пладне излезе от Барингтън Хол. Не бързаше, тъй като самолетът му излиташе от „Хийтроу" чак в 16:15.
Ако — поредното ако — беше останал у дома още няколко минути, щеше да получи обаждане от Харолд Уилсън, който съставяше почетния си списък преди подаването на оставка. Новият лидер на опозицията смяташе да предложи на Джайлс да влезе в Камарата на лордовете и да седне на първия ред на опозицията като говорител по външните работи.
Мистър Уилсън опита да се свърже отново и вечерта, но по това време самолетът на Джайлс вече кацаше в Берлин.
Само няколко месеца по-рано сър Джайлс Барингтън, член на Парламента, бе откаран със служебна кола до пистата на „Хийтроу" и самолетът отлетя едва след като беше закопчал колана си в първа класа.
Сега, притиснат между жена, която така и не престана да приказва с приятелката си от другата страна на пътеката, и мъж, на когото явно му харесваше да му пречи да разгръща страниците на "Таймс", Джайлс се замисли върху онова, което не беше изгубил. Двата часа и половина във въздуха му се сториха цяла вечност и когато най-сетне кацнаха, той трябваше да тича под дъжда, за да стигне до терминала.
Макар да беше след първите слезли, Джайлс бе едва ли не последният, който си взе багажа. Беше забравил колко време минава, докато куфарът ти се появи на лентата. Когато най-сетне го взе, мина през проверката и се нареди на опашката за таксита, вече беше изтощен.
— Чекпойнт Чарли — каза той, докато се качваше на задната седалка.
Шофьорът го изгледа, реши, че е с ума си, но го остави на стотина метра от граничния пост. Дъждът продължаваше да вали.
Докато тичаше към митницата с куфара в едната ръка и "Таймс" в ролята на чадър, Джайлс си спомни за предишното си идване в Берлин.
Влезе вътре и се нареди на къса опашка, но въпреки това мина много време, преди да му дойде ред.
— Добър вечер, сър — каза негов сънародник, докато Джайлс му подаваше паспорта и визата си.
— Добър вечер.
— Мога ли да ви попитам защо посещавате източния сектор, сър Джайлс? — любезно попита служителят, докато преглеждаше документите му.
— Да се видя с приятел.
— И колко време възнамерявате да останете там?
— Седем дни.
— Това е максималният период, който позволява временната ви виза — напомни му служителят.
Джайлс кимна с надеждата, че за една седмица ще получи отговор на всичките си въпроси и поне ще знае дали Карин изпитва към него същото, което той към нея. Служителят се усмихна, удари печат в паспорта и му пожела успех, сякаш наистина го имаше предвид.
Поне дъждът беше спрял, когато Джайлс излезе от сградата. Той пое на дългата разходка през ничията земя между двата гранични пункта. Този път не беше в ролс-ройса на британското посолство в компанията на посланика, а като обикновен гражданин, представляващ единствено себе си.