— И какъв е този коз?
— Не какъв, а кой. Берил Хардкасъл и нейните петдесет и един процента от акциите на „Фартингс“. Берил вече няма и да помисли да подпише документи, пратени ѝ от Слоун, без те да са внимателно прегледани от сина ѝ.
— И какъв е съветът ви?
— Щом придобиеш шест процента от акциите, можеш да паркираш своя танк в предния двор на Слоун и да всееш хаос.
— Но ако успея да се добера до петдесетте и един процента на Берил, бих могъл да паркирам в предния му двор цяла армия и той няма да има друг избор, освен да се омете набързо.
— Добра идея, стига да познаваш човек, който има излишни двайсет милиона за харчене.
— Може би Боб Бингам? — предположи Себ.
— Боб е богат човек, но мисля, че сумата е прекалено голяма за него, за да може дори да си помисли за подобно нещо.
— Сол Кауфман?
— Подозирам, че при сегашното му здравословно състояние не е нито продавач, нито купувач.
Себ се разочарова.
— Опитай засега да не мислиш за банката, Себ. Съсредоточи се върху това да влезеш в борда и да превърнеш живота на Слоун в ад.
Себ кимна и каза:
— Ще го навестя веднага щом се върна от Щатите.
— Мисля, че трябва да навестиш един друг човек, преди да заминеш за Америка.
— Трябва да разбереш, Сара, че макар Макбет да е амбициозен мъж, лейди Макбет е ключът, чрез който той да се добере до короната. По онова време неща като права на жените не са съществували и единствената ѝ надежда да има някакво реално влияние в Шотландия е било да убеди слабия си колеблив съпруг да убие краля, докато им гостува в собствения им дом. Така че искам да повториш сцената, Сара. Не забравяй, че си гадна, подла, зла жена, която се опитва да накара мъжа си да извърши убийство. И този път гледай да ме убедиш, защото успееш ли да го направиш, ще убедиш и публиката.
Себастиан седеше в дъното на залата и гледаше как групата ентусиазирани младежи репетира под зоркото око на мистър Суон. Жалко, че сцената беше толкова малка и сбутана.
— Сега беше много по-добре — каза Суон, когато стигнаха до края на действието. — За днес достатъчно. Утре искам да започнем със сцената с духа на Банко. Рик, не забравяй, че Макбет е единственият човек в помещението, който може да види духа. Гостите ти на вечерята се плашат от онова, което те тормози, някои дори си мислят, че губиш ума си. А ти, Сара, се опитваш да убедиш същите тези гости, че всичко е наред и че въпреки странното поведение на съпруга ти няма никакви причини за безпокойство. И каквото и да става, в никакъв случай не поглеждай към призрака, защото ако го направиш, магията ще бъде развалена. Ще се видим утре по същото време и гледайте да си научите репликите. След понеделник започваме да работим без текстове.
Актьорите нададоха стон, докато слизаха от сцената и се превърнаха отново в ученици, които вземаха чантите и книгите си и излизаха от залата. Себ се развесели, като видя как лейди Макбет хваща Банко за ръка. Нищо чудно, че мистър Суон предупреждаваше Сара да не го гледа по време на сцената с духа. Проницателен човек.
Мистър Суон не изключи осветлението, докато не подготви декорите за банкета. След това взе опърпания сценарий, прибра го в старата си кожена чанта и бавно тръгна към изхода. Отначало не забеляза, че някой седи в дъното на залата, и не успя да скрие изненадата си, когато видя кой е той.
— Тази година не поставяме „Отело" — каза той. — Но ако го поставяхме, нямаше да ми се налага да търся кой да играе Яго.
— Не, мистър Суон. Пред вас е принц Хал, дошъл да коленичи и да моли краля за прошка, че е направил ужасна грешка, от която може никога да не се възстанови.
Старецът замръзна, когато Себастиан извади портфейла си, измъкна от него чек и го връчи на някогашния директор.
— Но това е много повече от онова, за което се бяхме разбрали — промълви той с треперещ глас.
— Не и ако все още искате онези гримьорни, свястна завеса и нови костюми.
— Както и отделна съблекалня за момичетата — рече Суон. — Но мога ли да попитам какво искахте да кажете със споменаването за ужасна грешка, от която може и да не се възстановите, мистър Клифтън?
— Дълга история — каза Себ. — И няма да ви отегчавам…
— Аз съм стар човек с много свободно време — каза Суон и седна срещу Себ.
Себастиан му разказа как за първи път бе срещнал Саманта на церемонията по случай завършването на Джесика и как е бил зашеметен от нея.
— Не ми се вярва подобно нещо да се случва много често — с усмивка рече Суон.