— Успях да се окопитя достатъчно, за да я поканя на вечеря. Не след дълго осъзнах, че искам да прекарам остатъка от живота си с нея. — Старецът знаеше кога да запази мълчание. — Но когато откри, че нямам намерение да изпълня обещанието си към вас, тя ме напусна и се върна в Америка. — Себ замълча за момент. — И оттогава не съм я виждал.
— В такъв случай ви моля да не правите същата грешка, която направих аз на вашата възраст.
— Нима сте направили същата грешка?
— В известен смисъл даже по-лоша. Малко след като завърших университета ми предложиха работа като учител по английски в една гимназия в Устършър. Никога не съм бил по-щастлив. докато не се влюбих в най-голямата дъщеря на директора, но не намерих смелост да ѝ го кажа.
— Защо?
— Винаги съм бил стеснителен, особено с жените, пък и се страхувах, че директорът няма да одобри. Сега може да изглежда и глупаво, но по онова време светът беше различен. Преместих се в друго училище и по-късно научих, че тя така и не се омъжила. Сигурно щях да го понеса, но миналата година, когато отидох на погребението ѝ, по-малката ѝ сестра ми каза, че съм бил нейната първа и единствена любов, но баща ѝ казал, че не бива да прави нищо, докато не разкрия чувствата си. Какъв глупак съм бил само. Един пропуснат момент и цял живот съжаление. Млади човече, за нищо на света не правете същата грешка. Сърцето слабо не печели хубаво момиче.
— Робърт Бърнс? — попита Себ.
— За вас все още има надежда — каза Суон, изправи се с помощта на бастуна си и хвана Себ под ръка.
— Благодаря за щедростта ви. С нетърпение очаквам честта да се запозная с мис Съливан. — Обърна се към Себ. — Мистър Клифтън, ще бъдете ли така добър да я попитате дали ще се съгласи да открие новия театър "Саманта Съливан"?
25
— Здрасти, почитаема родителко, смятам да ходя до Америка по работа и се питах дали…
— Да не плаваш с "Бъкингам" ли? Разбира се, но не забравяй правилото на Боб Бингам, че членовете на семейството трябва да си плащат пътуването. Ако можеш да заминеш следващата седмица, ще пътуваш с баща си. Той отива в Ню Йорк на среща с издателя си.
Себастиан си погледна бележника.
— Ще трябва да променя няколко срещи, но иначе изглежда чудесно.
— И какво те кара да заминеш за Щатите?
— Бизнес възможност, която трябва да проуча по искане на мистър Кауфман.
Веднага щом затвори, Себ се почувства виновен, че не бе казал на майка си истинската причина за пътуването, тъй като се страхуваше, че ще се представи като пълен глупак за пореден път.
Но той нямаше представа къде живее Сам и как би могъл да я намери. Обмисляше проблема, когато Вик Кауфман влезе в кабинета му и го изненада.
— Забеляза ли какво повтаря баща ми напоследък?
— Не, не съм — отвърна Себ. — Сол понякога забравя, но пък вече е минал седемдесетте.
— Когато избягал от Полша, не е донесъл удостоверението си за раждане, но веднъж спомена, че си спомня погребението на кралица Виктория, така че по-скоро наближава осемдесетте. Да си призная, малко съм разтревожен, защото ако със стареца стане нещо, ти все още не си готов да поемеш банката, а аз просто не съм достатъчно добър.
На Себ и през ум не му беше минавало, че Сол Кауфман няма да е вечно председател на борда, и преди Вик да повдигне въпроса, определено не беше мислил, че той може да поеме банката.
В момента Себ имаше четиринайсет подчинени, повечето от които по-възрастни от него: отделът му беше третият най-печеливш за банката, малко след обмяната на валута и потребителските стоки.
— Не се безпокой за това, Вик — опита се да го окуражи Себ. — Сигурен съм, че баща ти има още много време пред себе си.
Но на седмичната му среща с председателя мистър Кауфман попита на няколко пъти за името на клиента, когото представляваха в една сделка с развитие на земя, макар Себ да знаеше, че са правили бизнес с него поне два пъти преди.
През свободното си време Себ толкова много бе мислил какво става в една друга банка през няколко улици, че и през ум не му бе минало, че бъдещето му в "Кауфман" не е гарантирано. Опита се да не мисли за най-лошия възможен сценарий — старецът се оттегля по здравословни причини, "Фартингс" придобиват "Кауфман" и Себ пише втора оставка до новия председател на двете банки.
Дори се замисли дали да не отмени пътуването си до Щатите, но знаеше, че ако не замине с отлива в петък вечер, никога няма да намери куража да го направи.
През петдневното плаване до Ню Йорк Себ определено се наслади на компанията на баща си, не на последно място поради факта, че за разлика от майка му, Хари задаваше безкрайни въпроси, на които Себ не искаше да отговаря.