Двамата винаги вечеряха, а понякога и обядваха заедно. През деня баща му се заключваше в каютата си, като слагаше на вратата си табелка НЕ БЕ3ПОКОЙТЕ. Трудеше се дълго и неуморно по последната чернова на най-новия си ръкопис, който щеше да връчи на Харолд Гинзбърг час след като корабът влезе в пристанището.
Затова Себ остана изненадан, когато при енергичната си сутрешна разходка по горната палуба завари баща си излегнат на едни шезлонг да чете любимия си писател.
— Това да не означава, че си приключил с книгата? — попита той, докато сядаше на съседния шезлонг.
— Да — каза Хари и остави "Нетърпеливо сърце"[10] настрани. — Сега остава само да дам ръкописа на Харолд и да чакам мнението му.
— Искаш ли моето?
— За моята книга ли? Не, но за една друга да.
— За коя книга говорим?
— "Чичо Джо" — каза Хари. — Харолд е предложил на госпожа Бабакова сто хиляди долара аванс за правата в цял свят срещу петнайсет процента хонорар и аз не съм сигурен какво да я посъветвам.
— Но има ли изобщо шанс някой да намери копие на книгата?
— Преди мислех, че е безнадеждно, но Харолд ми каза, че госпожа Бабакова знае къде може да се открие бройка. Единственият проблем е, че мястото е в Съветския съюз.
— А казала ли му е къде по-точно в Съветския съюз?
— Не. Щяла да каже единствено на мен, което е и причината да замина за Питсбърг веднага щом се видя с Харолд в Ню Йорк.
Хари остана изненадан от следващия въпрос на сина си.
— Сто хиляди долара голяма сума ли ще е за госпожа Бабакова, или тя е задоволена?
— Избягала е от Русия без пукнат грош, така че подобни пари биха променили целия ѝ живот.
— Тогава ако смяташ, че предложението на господин Гинзбърг е справедливо, бих я посъветвал да приеме. Всеки път, когато искам да приключа сделка, се опитвам да разбера доколко другата страна се нуждае от парите, защото това винаги влияе на начина ми на мислене. Ако парите им трябват отчаяно, аз съм зад волана. Ако ли не…
Хари кимна.
— В този случай обаче има риск — продължи Себ, — защото ако ти си единственият човек, на когото тя е готова да каже къде е скрита книгата, можеш да си сигурен, че тя се надява, че ти ще си онзи, който ще иде да я вземе.
— Но книгата е в Съветския съюз.
— Където ти си персона нон грата. Така че каквото и да става, не давай обещания.
— Не ми се иска да я разочаровам.
— Татко, знам, че сигурно е забавно да сринеш сам съветската империя, но Джеймс Бонд е единственият, който триумфира над КГБ. Така че по-добре да се върнем в истинския свят, защото аз също се нуждая от съвет.
— От мен?
— Не. От детектив инспектор Уоруик.
— Защо, да не си намислил да убиеш някого?
— Не, просто търся един липсващ човек.
— Което е и причината да пътуваш за Щатите.
— Да. Само че нямам представа къде живее въпросният човек, нито как да науча.
— Мисля, че ще откриеш домашния ѝ адрес в бордовата книга на този кораб.
— Как е възможно това?
— Тя пътува с нас на първото плаване и е трябвало да даде паспорта си на домакина. Така че е почти сигурно, че той има адреса ѝ в папките си. Вярно, минали са няколко години, но поне е някаква отправна точка. Подозирам, че при нормални обстоятелства той едва ли ще е склонен да разкрива лична информация за друг пътник, но тъй като ти си директор от борда на компанията и следователно тя е била твой гост по време на плаването, едва ли ще имаш проблеми.
— Откъде знаеш, че липсващият човек е Саманта?
— Майка ти ми каза.
— Но аз не съм ѝ казвал нищо.
— Не с много думи, но през годините научих, че тази жена никога не бива да бъде подценявана. Макар че когато въпросът е личен, дори тя може да прави грешки.
— Като Дезмънд Мелър ли?
— Никога не съм си помислял, че е възможно заместилият Алекс Фишър да се окаже още по-голям проблем от него.
— А между Мелър и Фишър има една голяма разлика — каза Себ. — Мелър е умен, което го прави много по-опасен.
— Мислиш ли, че има шансове да стане заместник-председател на борда?
— Не мислех, докато Рос Бюканан не ме убеди в противното.
— Може би затова Ема обмисля дали да не прибегне до ядрената опция и да принуди Мелър да свали картите си на масата.
— На коя маса?
— Масата на борда. Ще го остави да се кандидатира за неин заместник, но ще му се противопостави и ще предложи свой кандидат. Ако той изгуби, няма да има друг избор освен да се оттегли.