— Това ще ни забави ли? — попита Майкъл Карик.
— Не толкова, че някой да разбере, че плаваме с двайсет и два възела вместо с двайсет и четири. Другите три витла са в добро състояние и тъй като от самото начало смятах да пристигнем в Ню Йорк в ранните часове на четвърти, само най-наблюдателният пътник ще забележи, че сме закъснели с няколко часа.
— Обзалагам се, че наблюдателният пътник ще е конгресмен Ранкин — каза Нолс, с което не разведри особено обстановката. — И как обяснихте пораженията на екипажа?
— Не съм. Не им се плаща да задават въпроси.
— Ами обратното пътуване до Ейвънмаут? — попита Добс. — Ще успеем ли да се върнем навреме?
— Инженерите ни ще работят непрекъснато по повредите на кърмата през трийсет и шестте часа престой в Ню Йорк, така че когато дойде време да отплаваме, би трябвало да сме в чудесна бристолска форма.
— Добре казано — отбеляза адмиралът.
— Но това може да е най-малкият ни проблем — каза Анскот. — Не забравяйте, че на борда има клетка на ИРА. Един бог знае какво са замислили за останалата част от пътуването.
— Трима от тях вече са арестувани — каза капитанът. — Оковани са в буквалния смисъл на думата и ще бъдат предадени на властите веднага щом пристигнем в Ню Йорк.
— Но няма ли вероятност на борда да има и други членове на ИРА? — попита адмиралът.
— Според полковник Скот-Хопкинс клетките на ИРА обикновено се състоят от четирима или петима агенти. Така че да, възможно е да имаме още един-двама на борда, но те най-вероятно ще се покриват, след като трима от колегите им са арестувани. Мисията им явно се провали, което едва ли ще е повод за хвалене в Белфаст. И мога да потвърдя, че мъжът, който достави цветята в каютата на председателя, вече не е на борда: явно е слязъл преди да отплаваме. Подозирам, че ако има други, те едва ли ще бъдат с нас на обратното плаване.
— Сещам се за нещо не по-малко опасно от конгресмен Ранкин, че и от ИРА — каза Джайлс. Като изпечен политик, представителят на Бристолското пристанище моментално привлече вниманието на аудиторията.
— Koгo или какво имаш предвид? — попита Ема и погледна брат си.
— Четвъртата власт. Не забравяй, че покани журналисти с надеждата да отразят пътуването. Сега те разполагат със сензация.
— Така е, но никой извън тази стая не знае какво точно се е случило. Пък и само трима журналисти приеха поканата ни — от „Телеграф“, „Мейл“ и „Експрес“.
— Трима са предостатъчно — обади се Нолс.
— Човекът от „Експрес“ е пътуващ кореспондент — каза Ема. — Рядко е трезвен по обед, така че се погрижих в каютата му винаги да има поне две бутилки „Джони Уокър“ или „Гордънс". „Мейл" спонсорираха дванайсет безплатни пътувания, така че едва ли ще имат интерес да излизат с гръмки репортажи. Но Дерек Харт от „Телеграф" вече обикаля и задава въпроси.
— Хартлес[2], както е известен, в гилдията — каза Джайлс. — Ще се наложи да му подхвърля още по-голяма история, за да отвлека вниманието му.
— Какво може да е по-голямо от възможното потапяне на „Бъкингам" от ИРА на първото му плаване?
— Възможното потапяне на Великобритания от лейбъристко правителство. Каним се да обявим заем от милиард и половина паунда от МВФ в опит да спрем падането на британската лира. Главният редактор на „Телеграф" с радост ще посвети няколко страници на тази новина.
— Дори да го направи, залогът е толкова голям, госпожо председател, че според мен трябва да сме готови за най-лошия възможен резултат — каза Нолс. — В края на краищата, ако нашият американски политик реши да разгласи историята или мистър Харт от "Телеграф" се натъкне на истината, или пък, да не дава Господ, ако ИРА имат втори план, това може да се окаже първото и последно плаване на „Бъкингам".
Отново последва дълго мълчание.
— Е — каза накрая Добс, — нали обещахме на пътниците, че ги очаква пътуване, което няма да забравят до края на живота си.
Никой не се разсмя.
— Мистър Нолс е прав — каза Ема. — Ако някой от тези сценарии се осъществи, никакви безплатни пътувания и бутилки уиски и джин няма да ни спасят. Цената на акциите ни ще се срине за часове, резервите на компанията ще се изчерпят и продажбите на билети ще секнат, ако перспективните пътници решат, че съществува и най-малък шанс в съседната каюта да се спотайва атентатор от ИРА. Безопасността на нашите пътници е основната ни задача. Предвид това ви съветвам днес да събирате всякаква възможна информация, като в същото време уверявате пътниците, че всичко е наред. Аз ще съм в каютата си, така че ако попаднете на нещо, знаете къде да ме намерите.