Чак тогава си спомни за самолетчето с дистанционно управление, което летеше над Борг. Взе мобилния на Питърсън и набра номера на Огюстен. Свърза се с гласовата поща. Написа на приятеля си есемес да се обади веднага, щом може. След това се настани удобно и зачака.
III
Фарук пристигна на разкопките на Питърсън в Борг ел-Араб и видя, че охраната си е тръгнала и административната сграда е пуста. Но далече вдясно от себе си видя изкопна машина и паркирана до нея кола. Двама строители си бъбреха с едър охранител. Отиде с колата при тях. До голяма купчина пръст зееше дупка, виждаха се стъпала към подземие, а в подножието им бръмчеше генератор.
- Какво ще кажеш за това, шефе? - попита весело Хосни. - Значи тук наистина има нещо.
Фарук го изгледа унищожително, докато се приближаваше.
- Какво става тук? - поинтересува се той.
- Достъпът е ограничен - заяви охранителят. - Зоната е под юрисдикцията на Върховния съвет по антиките.
- Разследваме убийство - сопна му се Фарук. - Под моя юрисдикция. - Мина покрай охранителя и забърза надолу по стъпалата. В гърдите му се надигаше гняв. Тръгна след гласовете, мина през проход и се озова в помещение, в което Паскал снимаше някаква мозайка, а до него стояха Мансур и млада светлокоса жена.
- Какво, по дяволите, става тук? - извика той.
- На какво ви прилича? - подхвърли дръзко Огюстен.
- Как си позволявате да идвате тук без мен? Това е местопрестъпление. Аз отговарям за него! Аз взимам решенията. Никой не може да прави нищо без мое...
- Не причинихте ли вече достатъчно неприятности?
- С кого си мислите, че говорите?
- Вие превърнахте най-добрия ми приятел в беглец - озъби му се Огюстен. - Оправете тази каша, а дотогава ще ви говоря както намеря за добре.
- Къде е Питърсън? - излая Фарук. - Къде е Грифин? - Жената се скри в сенките. Фарук я посочи. - Коя е тя?
- Колега - отвърна Огюстен. - От Върховния съвет по антиките.
- Така ли? - не повярва Фарук и се обърна към Мансур. - От вашите хора ли е?
- Аз... а... това е...
- Тя е от онези, нали? - каза победоносно Фарук. И се обърна към Хосни. - Арестувай я. Заведи я в участъка. Не ме интересува какво ще я правиш, но я накарай да проговори.
- Да не сте посмели! - извика Огюстен и застана пред жената. - Оставете я на мира.
Фарук обаче извади пистолета си и го насочи толкова заплашително към французина, че той с неохота се отмести.
- Възпрепятстване на полицията - каза той самодоволно, докато Хосни отвеждаше Клеър. - Внимавайте, или ще арестувам и вас.
IV
- Изглеждаш разтревожен - установи Ясмин, когато посрещна Нагиб на вратата.
- Добре съм - увери я той и си свали мокрото яке. Вдигна Хусния на ръце и я занесе в кухнята. - Мирише хубаво - кимна към тенджерата.
Тя окачи якето му срещу печката, за да се изсуши по-бързо.
- Разкажи ми как мина денят ти - помоли. Той не отвърна, само стоеше и се взираше в стената. Ясмин го докосна по рамото. - Какво има? - попита.
Той въздъхна дълбоко.
- Англичанин на име Даниел Нокс - каза той. - Момчетата от другата страна на реката го издирват. Чух го по радиостанцията.
- Е, и?
- Това не беше ли другият човек от пресконференцията, на която обявиха, че са намерили гроба на Александър. С генералния секретар и плененото момиче?
- Да - кимна тя. - Даниел Нокс. Май си прав.
- Казват, че е убиец.
- Не ми прилича на убиец.
- Не прилича - съгласи се Нагиб.
- Изглежда свестен човек.
- И преди каза така за него - намръщи се Нагиб. - Но въпросът е какво прави тук?
- Какво намекваш?
- Убийците обикновено бягат далеч от проблемите. А той бяга към тях. Защо? Сигурен съм, че е заради плененото момиче. Знае нещо, което го води насам.
- Хапни сега. Утре ще го мислиш.
- Нещо се случва в Амарна, любов моя. Още не знам какво, но трябва да е свързано с туристическата полиция.
- О, не - изохка тя. - Не пак. — Погледна към Хусния. - Току-що се установихме тук. Ако изгубиш работата си...
- Ако ми кажеш да спра, ще спра.
- Знаеш, че няма да го направя. Ами колегите ти? Няма ли да те подкрепят?
Той поклати глава.
- Попитах Гамал. Нареди ми да зарежа тази работа. Но не мога.
Ясмин помълча малко. След това пое дълбоко дъх.