- Направи каквото трябва. Ние с Хусния винаги ще сме до теб, знаеш го.
Очите му светнаха и той се изправи.
- Благодаря ти - каза.
- Само не прави глупости. Нищо друго не те моля.
Нагиб кимна и си облече якето.
- Ще се върна много скоро.
46.
I
По стените продължаваше да се стича вода, потопът не намаляваше. Положението ставаше дори още по-лошо. Лили и Стафърд бяха стъпили на малкия остров, който сами бяха създали. Водата стигаше до средата на бедрата им, а скоро щеше да се покачи до кръста, а после и до шията, освен ако нещо не се променеше и не получеха помощ. Тя цялата трепереше от студ и страх, зъбите ѝ шумно тракаха. Струваше ѝ много усилия да не се предаде изцяло на истерията. Беше толкова млада и смяташе сполетялата я беда за изключително несправедлива, но също така винеше и себе си. Преди целият ѝ живот беше пред нея, изпълнен с безкрайни възможности, а сега се взираше назад и виждаше колко малко е постигнала и колко малко се е възползвала от шансовете си досега.
Гейл изскочи на повърхността и пое шумно дъх след последната си атака върху стената от талатати.
- Успя ли? - попита Лили.
- Трябва да продължим да копаем.
- Така доникъде няма да стигнем - сопна се Стафърд. - Не го ли разбра вече?
- Какво предлагаш тогава?
- Да си пазим силите - отвърна Стафърд. - И точно това смятам да направя. Може да успеем да изплуваме нагоре.
- Да изплуваме! - повтори подигравателно Лили.
- Ако продължи да вали така.
- Но преди това ще се удавим - изплака Лили. - Всички ще се удавим. - Думите не стигаха да изрази възмущението си. И удари в тъмното по посока на гласа му. За нейна изненада ръката ѝ попадна върху голите му гърди. Беше си свалил ризата. - Какво правиш? - попита тя.
- Нищо.
Тя посегна отново и усети нещо да изскача над водата. Бутилка за вода със завъртяна капачка. Той я грабна от ръката ѝ и тя чу звук от мокър плат и напипа вързания ръкав на ризата му. който беше набъбнал, сякаш отвътре го изпълваше бицепсът на Попай моряка.
- Правиш си спасителна жилетка - досети се тя.
- Всички ще я изпозваме.
- Той си прави спасителна жилетка - каза Лили на Гейл. - Използва всички бутилки от вода.
- Добра идея - отвърна Гейл.
- Но това са нашите бутилки, а не неговите.
- Правя го за всички - каза неубедително Стафърд. - Просто не исках да ви вдъхвам напразни надежди, преди да съм сигурен, че ще се получи. Както и да е, не е ли твой ред да копаеш онази проклета стена?
Така беше. Лили преплува през шахтата, пое няколко пъти дълбоко дъх и се потопи при талататите. Ушите и синусите я боляха от налягането на водата, докато драскаше бясно по стената. Мазилката се набиваше под ноктите ѝ, напредваше толкова бавно, че беше жалка, а трупащата се вода правеше задачата още по-трудна и скоро щеше да стане невъзможно дори да...
Изведнъж всичко се срути, водата закипя, нещо я удари в рамото и тя се завъртя. Зарита инстинктивно, за да се издигне нагоре, наполовина се досещаше какво се бе случило. Гредите, одеялата, чаршафите и камъните, които ги държаха над шахтата, се бяха срутили под тежестта на водата. Тя се показа над повърхността и започна да пляска в тъмното.
- Гейл! - извика. - Чарли! - Никакъв отговор. Посегна и напипа нещо топло. Беше мъжки торс. Стафърд. Докосна шията му, след това опипа главата. В черепа имаше голяма пукнатина и от нея изтичаше нещо топло, разкашкано като изгнил плод. - Гейл! - изпищя отново и протегна разперени пръсти към срутените чаршафи, одеяла и дървени греди. Докосна ръка, напипа ризата и разбра, че това е Гейл, издърпа я нагоре към островчето и вдигна главата ѝ над водата. Тя започна да кашля и плюе вода, но освен това не даваше други признаци на живот. Лили я прегърна здраво и заплака силно в тъмнината от мъка, ужас и самота.
II
- Ще ти наема адвокат - извика Огюстен на Клеър, докато се качваше по стълбите след нея. - Нито дума преди да е дошъл. Разбра ли? - Тя кимна и изчезна на задната седалка на полицейската кола. Беше притеснително бледа. - Ще съм точно след теб - обеща ѝ той. - Няма да те изпускам от поглед. - Но когато вратата се затвори и колата потегли, той си спомни с малко закъснение, че си е разбил мотора.
Мансур се приближи към него.
- Не се тревожи. Всичко ще се оправи.
- Какво значи това? - попита ядосано Огюстен. - Знаеш какво се случва с хората, които попаднат в мрежите на системата.
- Какво толкова си се загрижил за нея? Тя е една от тях, нали?