- Не, не е. Тя е една от нас. Направи своя избор и избра нас.
- Да, но...
- Ще се наложи да ме закараш до Александрия. Трябва да я измъкна.
- Не мога - отвърна Мансур. - Това тук е по-важно. И ти го знаеш.
- Глупости. Вече сме сложили охрана. Обади се и повикай още, ако искаш. Всичко друго може да почака до сутринта. Вече е чакало две хиляди години.
- Съжалявам, приятелю.
- Дадох ѝ думата си - протестира Огюстен. - Обещах ѝ да съм до нея.
- Да, но...
- Моля те, Мансур. Направил съм достатъчно за Египет, нали?
- Разбира се.
- И за теб също. - Синът на Мансур учеше медицина в престижен университет в Париж благодарение на връзките, които Огюстен задейства.
- Да.
- И никога не съм искал нищо в замяна.
- Какви ги говориш? Непрекъснато искаш нещо от мен. Какво ще кажеш за джипиеса ми, за апаратурата за аерофотография? Къде е тя, между другото?
Огюстен смени темата.
- Сериозно ти говоря, Мансур. Клеър няма вина. Наистина няма. Държа се достойно в тежка ситуация. Рискува цялото си бъдеще, за да възтържествува правдата. Видя Фарук. Той иска изкупителна жертва. Някой, когото да разпитва, да измъчва, на когото да си изкара яда. Ако не намери Питърсън или Нокс, ще нарочи нея.
Мансур въздъхна.
- Какво мога да направя?
- Кажи му, че Клеър ги е издала, че тя първа се е свързала с Върховния съвет по антиките, за да разкаже за разкопките на Питърсън. Че заради нея Омар и Нокс са отишли там.
- Няма да ми повярва.
- Не е нужно. Стига да не може да докаже нищо.
Мансур направи тъжна физиономия.
- Наистина ли мислиш, че това ще подейства?
- Има само един начин да разберем.
- Да знаеш, че ще си ми голям длъжник след това.
- Да - призна Огюстен. - Така ще бъде.
III
Парното вече топлеше краката на Нокс, когато телефонът иззвъня.
- Аз съм - каза Огюстен. - Извинявай, че не ти вдигнах. Имам си мои проблеми. Къде си?
- Хермополис. Дълга история. Слушай, ти ли управляваше онзи апарат за аерофотография над разкопките на Питърсън?
- Видя ли го? Да. Намерихме подземието, мозайката, всичко.
- Браво на вас.
- Още не съм имал възможност да го разгледам, но мога да ти пратя снимки. На този номер ли?
- Моля те.
- Някакви новини от Гейл?
- Все още не.
- Ще я намериш - окуражи го Огюстен. - Сигурен съм. - Млъкна, търсеше най-точните думи. - Трудно мога да повярвам в нещо, но във вас двамата твърдо вярвам.
- Благодаря ти, приятелю — каза Нокс, неочаквано трогнат.
Малко след това пристигнаха и снимките, но екранът на мобилния телефон беше прекалено малък, за да ги види, затова запали вътрешното осветление на тойотата, взе лист и химикалка от кутията с канцеларски материали отзад, нарисува фигурата в звездата със седем лъча и добави комбинацията от гръцки букви. Но колкото и да се взираше в тях, нищо не му идваше наум. Удари ядосано таблото с юмрук. Въобразяваше си, че всичко ще си дойде на мястото, стига да намери мозайката. Сгреши.
Листът беше прекалено малък, за да види всичко. Порови пак в кутията и намери тиксо и евтини ножици, след това нарисува фигурата и всяка от седемте комбинации от букви на различни листа и ги залепи за предното стъкло на тойотата във формата на звезда със седем лъча. Този вид хептаграми бяха любими на алхимиците, които вярвали, че душата на оловото преминава през седем етапа, докато се превърне в златно слънце. Опита се да се сети малкото, което помнеше за тях. Те бяха талисман срещу злото, символ на Бог, на божествената форма. Божествената форма. Не беше ли нарекъл Огюстен така хермафродитите? Когато всичко произлиза от едно нещо, то това нещо трябва да носи както мъжки, така и женски характеристики. Атум, който мастурбира в ръката си. Андрогинът. Адам Кадмон491. Мисълта му засече.
Започна да размества комбинациите от букви, търсеше връзки, анаграми. Но след това чу шум от двигател наблизо и бързо угаси осветлението. Пред очите му се появи пикап, който вървеше на зиг-заг, а предните му светлини като прожектори осветяваха огромни участъци захарна тръстика. Лъчите преминаха през неговото скривалище и огряха листовете хартия, като за миг се спряха върху две от комбинациите, и I, после отминаха. Ако в момента не си мислеше за божествената форма, едва ли щеше да го забележи, но I се произнасяше „теди‘‘, а на гръцки божествена форма беше „теоид“. Трета възможна връзка към една-единствена идея в рамките на една диаграма. Възможно ли беше?