Избута лодката в буйно течащата вода, скочи в нея и започна да гребе, а мозайката не му излизаше от ума. Възможно ли беше наистина да става въпрос за Ехнатон? Или въображението му играеше номера! Никога не бе вярвал в теориите, които свързваха Амарна и преселението на евреите. Въпреки че на пръв поглед изглеждаха достоверни, имаше много малко материални доказателства в тяхна подкрепа. Той беше археолог, обичаше материалните доказателства. Но мозайката промени всичко.
Akhenaten, Theoeides, Threskia.
Не само думата Theoeides водеше мисълта към Ехнатон, но и Threskia. Древните гърци не са имали дума за религия, най-близо по смисъл до това понятие е Threskia. С нея се обозначава всичко, което се прави в името на боговете, както и хората, които го извършват, затова понякога я превеждаха „божий слуга“. Учените все още разгорещено спореха за етимологията на думата „есеи“, но тя вероятно имаше много подобно значение на думата „терапевти“. А после и името Ехнатон, което фараонът еретик сам си бе избрал. Защото то буквално означаваше „полезен на Атон“, или по- просто - „божий слуга“.
Течението беше много буйно, бурята бе вдигнала нивото и към устието и Средиземно море се изливаха хиляди тонове вода. А може би и това беше важно. Защо мозайка с изображение на Ехнатон ще се намира край Александрия? Ако в историята за преселението на евреите имаше поне малко истина и ако поклонниците на Атон наистина са праотците на евреите, тогава можеше да си го обясни.
По време на епохата на Амарна Египет е опустошен от чума. Вероятно епидемията е започнала по времето на бащата на Ехнатон, прочут с това, че поръчвал стотици статуи на Сехмет501, богинята на болестите. Това продължило и при управлението на Ехнатон, както свидетелстват независими хетски източници, както и човешки останки, намерени в гробищата на Амарна, които носят ясни следи от недохранване, нисък ръст, анемия и ранна смърт - класически признаци на епидемия. Това съвпада и с разказите за преселението на евреите. В края на краищата, Бог е дал знак на фараона да пусне неговите хора чрез серии от чумни епидемии в Египет. Историците и учените от дълго време се опитваха да обяснят тези чумни епидемии с естествени причини. Според една хипотеза те са се появили след изригването на вулкан, най-вероятно на остров Тира от гръцкия архипелаг Санторини в Егейско море някъде около средата на второто хилядолетие преди Христа. Изригването е било много мощно, шест пъти по-силно от това на Кракатау, равняващо се на хиляди ядрени бойни глави, които изстрелват във въздуха сто кубически километра скала. Отломките са отлетели на стотици километри от кратера, точно като адския огън, описан в Библията. В последвалите дни и седмици слънцето е било закрито от гъсти облаци пепел и дим и светът е потънал в мрак, също както е описано в Светото писание.
Дъждът продължаваше да вали и да се събира на дъното на лодката. Нокс вдигна греблата за малко, за да изгребе водата с шепи.
Вулканичната пепел е силно киселинна. Дългият контакт с нея не само причинява гадене и гнойни рани, но може и да убие добитъка. Високото съдържание на железен оксид може да боядиса реките червени и да избие рибата. Но пък други породи биха се размножили повече от обикновено, особено тези, които снасят яйца и чиито естествени врагове са измрели. Всичките им яйца ще се излюпят и това ще доведе до многократно увеличаване на популациите от въшки, мухи, скакалци и жабц. Така че вулканично изригване би могло да обясни всички библейски беди, освен избиването на първородните деца, но Нокс бе чувал много остроумни аргументи и за него.
Ала нещата не свършваха дотук. От разстояние изригването на вулкан прилича на огнен стълб в нощта и стълб от дим през деня - точно като този, който са следвали евреите. И ако наистина са тръгнали от Амарна, очевидният им маршрут е на север по Нил по посока на Тира. Доколкото Нокс можеше да прецени, правата линия между Амарна и Тира минаваше почти точно през селището на терапевтите.
Пред него нещо проблесна. Трудно беше да види какво заради силния порой. Но след това осъзна, че това са два фара, насочени право към Нил. Може би го търсеха. Веднага спря да гребе, легна в лодката и остави течението да го отнесе през осветения от фаровете участък с надеждата, че е прекалено далеч и няма да го забележат. Мракът отново го погълна. Той пак взе греблата и се насочи към брега, а умът му се върна към древната загадка.
Избраният народ. Евреите са се смятали за избрани. Ако имаше случка, която да доказва специалния им статус, то тя е, когато Бог разделя Червено море, за да им помогне да избягат, а след това връща водите обратно, за да унищожи фараона и армията му. Но според Библията Бог изобщо не е разделял Червено море. Това е грешен превод. Той е разделил нещо, наречено „Море от тръстика”.