- Да.
- Жена ми смята, че изглеждате добре. Разкъсвам се отвътре, когато говори такива неща за някой мъж. Според мен тя го прави нарочно, точно за да ме дразни. Но затова пък никога не забравям имената им. Чух по радиостанцията, че колегите търсят някой си Даниел Нокс, и си казах: о, той се притеснява за приятелката си и е дошъл да види с какво може да помогне.
Нокс извърна леко глава към далечния бряг.
- Съобщихте ли им това?
- Дори да го бях сторил, нямаше да има особена полза, уверявам ви. Моят шеф няма високо мнение за мен. И вече веднъж ми каза да престана да го тормозя с откачените си идеи за разни странни неща, които се случват в Амарна.
- Странни неща?
- Помислих си, че това може да ви заинтригува - усмихна се Нагиб. Свали оръжието и посочи нагоре по брега. - Колата ми е ей там - каза той. - Може да се скрием от дъжда и да си разкажем каквото знаем.
III
Откакто е помнеше Лили се бореше с мисли за самоубийство. Обикновено идваха и си отиваха внезапно и не бяха опасни. Но понякога се загнездваха и я мъчеха с часове, дни, дори седмици. Разрастваха се дотолкова, та й се струваше, че никога няма да се спаси от тях. Когато ставаха прекалено мъчителни, тя се уединяваше някъде, затваряше вратата към света и оставяше сълзите ѝ да потекат. „Искам да умра - крещеше тогава. - Искам да съм мъртва, по дяволите!“ И наистина го мислеше. Поне най-искрено искаше да забрави за всичко. Но никога не предприе решителни стъпки, освен например да се доближи до ръба на перона и да гледа как влаковете прелетяват край нея или да се взира жадно нагоре към балконите на последните етажи на високи сгради.
Водата се изливаше безмилостно. Лили беше коленичила на островчето, потопена до шията, прегърнала здраво Гейл за раменете и придържаща главата й, докато останалата част от тялото ѝ плуваше на повърхността. Студът отдавна бе проникнал до костите ѝ и от време на време я разтрисаше цялата.
Странни спомени от детството. Как стои в сенките до къщата, където се провежда празненство, и се опитва да събере сили да почука на вратата. Как вратът ѝ гори от дочути подхвърлени обиди. Бездомното куче, което веднъж видя вързано в парка, за да могат две безчувствени момчета да го целят с камъни. Тогава наведе глава и бързо отмина, защото се боеше какво могат да ѝ сторят, ако се опита да се намеси. Скимтенето му я бе преследвало дни наред, чувстваше се сякаш душата ѝ бе опетнена. Целият ѝ живот се управляваше от родилното петно, а то дори вече не съществуваше.
- Не съм такава - извика тя в мрака. - Не съм такава, по дяволите, ясно? Не съм създадена такава.
Беше различно, когато мислеше абстрактно за смъртта. Тогава имаше романтика, благородство и дори възмездие. Но когато се докосна до нея, стана съвсем друго. Сега тя предизвикваше само ужас. Лили отново се разтресе. Стисна очи, опита се да спре сълзите си и прегърна още по-силно Гейл. Никога не бе вярвала в Бог, защото бе прекалено сърдита на света. Но хора, които уважаваше, вярваха, а може би те знаеха за какво го правят. Тя притисна здраво дланите си под водата. „Просто ме остави да живея - помоли се наум. - Искам да живея. Искам да живея. Моля те, Боже, искам да живея.“
IV
Поведоха Клеър по коридорите на полицейския участък и я вкараха в малка стая за разпити с пожълтели мазни стени и гаден застоял мирис. Фарук ѝ каза да седне на твърд дървен стол, който нарочно постави в празното пространство, за да няма дори маса, зад която да се скрие. След това започна да се разхожда край нея, димеше с цигарата си, приближаваше лицето си до нейното, пръскаше я със слюнка, която тя не смееше да обърше. Детективът имаше дарба за езици. Възползва се от нея, за да я обижда на арабски, френски и английски. Нарече я курва, крадец, повлекана, кучка. Настояваше да му каже къде са Питърсън и останалите.
Клеър мразеше конфликтите. Винаги ги бе мразила. Те я караха да се чувства неудобно и провокираха у нея неустоимо желание за примирение. Но си спомни какво й бе казал Огюстен.
- Искам адвокат - заяви тя.
Фарук разпери ръце.
- Мислиш, че адвокатът ще ти помогне? Не разбираш ли колко си загазила? Отиваш в затвора, жено. Ще лежиш с години.
- Искам да говоря с адвокат.
- Кажи ми къде е Питърсън.
- Искам да говоря с адвокат.
- И останалите. Искам имена. Кажи името на хотела, в който сте отседнали.
- Искам да говоря с адвокат.