- Отивам да си взема кафе - процеди през зъби Фарук. - А ти си опичай акъла, тъпа кучко. Това е единственият ти шанс. - И той излезе ядосано от стаята и затръшна металната врата толкова силно, че тя подскочи.
Хосни бе стоял през цялото време облегнат на стената със скръстени ръце, нито се разсейваше, нито се намесваше. Вдигна развеселено вежди, дръпна един стол и седна до нея ненатрапчиво, като веднага разпръсна усещането за конфронтация.
- Мразя всичко това - въздъхна той. - Не е правилно да сме груби с хората. Но той ми е шеф. Нищо не мога да направя.
- Искам да говоря с адвокат.
- Чуй ме, трябва да разбереш нещо. Днес направиха Фарук на глупак. Изложи се пред момчетата. Нуждае се от победа, независимо колко малка. Нещо, с което да се похвали, нали разбираш. Не го защитавам. Просто ти обяснявам как стоят нещата. Дай му нещо, каквото и да е, и всичките ти неприятности ще свършат на мига.
Тя се поколеба. Огюстен ѝ бе обещал, че ще я последва, но колкото и да се обръщаше назад в полицейската кола, не видя и следа от него. Спомни си, че го познава съвсем от скоро, не знае нищо за него и няма причини да му се доверява, макар че инстинктите и сърцето ѝ казваха друго.
- Искам да говоря с адвокат.
- Съжалявам. Това е невъзможно. Трябва да разбереш. Тук не е Америка. Тук е Египет. Правим нещата по нашия си начин. А той изисква да ни съдействаш. Така всички печелят. Къде са колегите ти?
- Искам да говоря с адвокат.
- Моля те, престани да го повтаряш. Не е възпитано. А ти не ми приличаш на невъзпитан човек. Нали?
- Не.
- И аз така си помислих. Изглеждаш ми мила. Малко поразклатена, разбира се. Но мила. Обещавам ти, че ако ми се довериш, мога да ти помогна.
Тя погледна металната врата, която я отделяше от света.
- Аз... аз... не знам.
- Моля те. На твоя страна съм, наистина. Искам да ти помогна. Само ми кажи имената. Нищо друго не искам. Преди не ги записахме. Дай ми имената и ще се погрижа Фарук да ти се разкара от главата, обещавам.
- Не мога.
- Трябва. Някой трябва да плати за това, което се случи. Трябва да го разбереш. Ако не намерим друг, ще си ти.
В ъгълчетата на очите ѝ избиха сълзи на самосъжаление. Тя ги избърса с опакото на ръката си и се почуди колко е часът, дали Грифин и останалите вече са се качили в самолета и са в безопасност.
- Не мога - повтори тя.
- Мразя да гледам как тормозят жени. Наистина не ми е приятно. Това е в разрез с културата ни. Моля те, просто ми кажи имената на колегите си. Това е всичко.
- Не мога. Съжалявам.
- Разбирам - кимна той със сериозно изражение. - Те са твои колеги, приятели. Няма да е редно. Оценявам жеста ти. Възхищавам ти се. Но погледни го от тази страна: те те изоставиха да посрещнеш сама последствията от техните действия. Предадоха те. Нищо не им дължиш. Моля те. Поне едно име. Това е всичко. Мога да убедя Фарук, че си на наша страна, ако ни кажеш поне едно име.
- Само едно име? - попита тя съкрушено. - Това ли е всичко, което искате?
- Да - притисна я внимателно Хосни. - Само едно име.
V
Когато се подслони в ладата на Нагиб, Нокс успя да си събере мислите. Толкова неща се бяха случили, че му беше трудно да реши откъде да започне. Разказа на Нагиб за Питърсън и за подземието. Показа му снимка на мозайката на екрана на мобилния телефон и обясни, че Гейл е повторила на видеозаписа позата на фигурата от нея. След това му разясни как гръцките букви сочат към Ехнатон и Амарна.
Нагиб кимна, сякаш всичко това съвпадаше със собствените му мисли.
- Намерихме трупа на младо момиче в пустинята преди два дни - каза той. - Черепът ѝ беше разбит. Беше увита в брезент. И беше от коптите, а точно в момента те са много чувствителни към тази тема, затова шефът ми каза да спра да се занимавам със случая. Не е от хората, които обичат да си създават излишни неприятности. Но аз имам дъщеря. Ако убиец броди на свобода... - Той поклати глава.
- Браво на теб - каза Нокс.
- Разследването не се разви както очаквах. Предполагах, че става въпрос за изнасилване или грабеж, нещо такова. Но се оказа, че се е удавила. А когато намерихме у нея фигурка от Амарна, съвсем друг сценарий се оформи в ума ми. Отчаяно бедно момиче чува, че по време на бури като тази водата влачи старинни предмети в долината. Отива в местната Долина на царете, натъква се на фигурката и я прибира в торбичката си. Вероятно се откъртва камък и я удря. Или пък вижда пукнатина в скалата и се опитва да се изкачи до нея, но се подхлъзва и пада. И в двата случая лежи в безсъзнание с обърнато надолу лице, докато се удави.