Ориентацията и пропорциите на големите пирамиди доказваха, че геометрията е била безценна и за архитектите. Но пък когато се заговореше за „свещената геометрия“, египтолозите се чувстваха неудобно. Много напомняше за нюейдж философията. Въпреки че египтяните очевидно са имали познания и възможност да използват геометрията в градоустройството и архитектурата, археологическите доказателства сочеха, че не са били твърде склонни да го правят.
На пръв поглед изглеждаше, че Амарна е проектирана с оглед да се впише в пейзажа. Но наскоро британски архитект направи карта на града, която даде неочаквани резултати. Оказа се, че Амарна изобщо не е строена на случаен принцип. Целият град беше огромен открит храм с правилна форма, който беше яхнал Нил и бе обърнат към изгряващото слънце. Нещо повече, ако се прекараха прави линии от границите му до най-важните сгради и храмове, всички те се сливаха в една точка, както лъчите се събираха в слънчевия диск в изкуството на Амарна. И тази точка беше точно тук, до гробницата на Ехнатон. Сякаш се е смятал за слънцето, което вечно ще грее над града и хората му.
Вратата на пикапа се отвори. Халид и подчинените му слязоха бързо и се наведоха, за да се предпазят от пороя. Слабите лъчи на фенерчетата им бързо се изгубиха във всепоглъщащия мрак. Мобилният телефон на Нокс нямаше покритие заради бурята и заради високите стени на долината. Беше сам, поне засега. От покрива на колата пак плисна вода, докато се смъкваше от него. Обувките му джвакаха, докато вървеше, затова ги изрита от краката си и те се изгубиха в нощта. Последва Халид и останалите през долината, като газеше бос в бързите потоци, които бурята образуваше по земята.
III
Абдула гледаше гневно гърба на Халид, докато всички се катереха по склона и след това поеха по платото. Стъпалата му бяха мокри, изранени и изстинали в неудобните обувки. Ама че лудост! Нямаше начин да успеят да се смъкнат по нещастната пътечка в такова време. Но Халид очакваше това. Над входа на гробницата от хълма стърчеше скала. Той направи примка в единия край на едно от въжетата, преметна го през издадения каменен ръб и хвърли другия край надолу.
- Слизай - нареди на Абдула.
- Аз? - възпротиви се мъжът. - Защо аз?
- Защото нямаше да се окажем в това ужасно положение, ако беше изпълнил заповедта ми.
- Трябваше да се изразиш по-ясно - промърмори Абдула.
- По телефона? По телефона?
Абдула хвана неохотно края на въжето. Дръпна го няколко пъти, за да пробва здравината му. То се изхлузи от издатината.
- Виж! — посочи той.
- Стига си хленчил! - сопна се Халид, преметна го отново и затегна примката по-здраво. - Просто слизай.
- Не се притеснявай - прошепна му Фейзал. - Ще те държа под око.
Абдула кимна с благодарност. Фейзал беше единственият, на когото имаше доверие. Промуши въжето под колана си, закрепи фенерчето около китката, смени автомата си с кирката на Насър и я метна на рамо. След това се спусна заднешком през ръба, както беше гледал да правят по телевизията, но обувката му се подхлъзна на гладката скала, той се удари в стената на пропастта и увисна отчаяно, докато Халид и Насър се скъсваха от смях. Все още ругаеше под нос, когато стигна до сравнително безопасното място, където се отваряше гробницата.
Циментът беше хванал коричка, но не беше изсъхнал напълно и лесно поддаде, когато го атакува с кирката. Сивите меки отломки се търколиха надолу в бездната. Направи достатъчно голяма дупка, за да провре ръката си и да остави фенерчето под ъгъл, така че да вижда какво прави. След това продължи да кърти цимента. Светкавица освети цялата долина. Той се приготви за гръмотевицата, но точно преди тя да удари, можеше да се закълне, че чу друг звук — откос на автомат. Хвана се с една ръка за дупката, погледна нагоре и се накани да попита какво става. Но там нямаше кой да му отговори.
IV
Чист късмет беше, че Халид видя мъжа. Тъкмо се обръщаше съвсем случайно назад, когато светкавицата освети цялото плато и човека, приклекнал на трийсетина крачки с мобилен телефон в ръка.
Веднага осъзна, че са го изиграли. Ала вместо страх почувства само всепоглъщащ гняв. Грабна автомата „Калашников“ от Насър и се обърна към мъжа. Отново бе станало тъмно и не виждаше нищо, но стреля в мрака с надеждата, че провидението е на негова страна.