- Какво има, шефе? - попита Насър.
- Имаме компания.
Отново блесна светкавица и освети мъжа, който се влачеше по корем като змия.
- Ето там! - извика той и отново стреля. - Хванете го.
52.
I
Нокс затича по билото, докато изстрелите ехтяха покрай него. Мракът се разпръсна, подплашен от огъня на дулото и далечната светкавица. Отново стана тъмно, той се хвърли на земята и се претърколи в плитък дол, издълбан от пороя. Опита да се сниши под водната повърхност, когато тримата мъже затичаха нагоре към него, но водата в скривалището му не бе достатъчно дълбока.
- Улучихме ли го?
- Той падна на земята.
- Къде е тогава, по дяволите?
- Тук някъде трябва да е. - Лъчите на фенерите пробиха мрака и полазиха по водната повърхност. Капките изглеждаха златисти под светлината им.
- Кой е той всъщност?
- Сигурно е бил на пикапа ни.
- Да би да е онзи полицай, твоят познат? Мислиш ли, че ни изигра?
- Разбира се, че ни изигра!
- Кучият му син. Свършено е с нас.
- Не е! Нищо не е станало! Той е сам тук, нали? Трябва просто да му затворим устата. Това е всичко. Като го разкараме, никой няма да намери това място. И нищо няма да могат да докажат.
- Но ние...
Чу се силен звук от плесница.
- Следвайте заповедите ми, по дяволите! Той е тук някъде. Няма къде да се скрие.
Единият от мъжете освети наоколо с фенерчето си. Лъчът отново премина над мястото, където Нокс лежеше наполовина скрит във водата, но този път се спря, върна се и се фиксира върху него.
- Ето там! - извика мъжът.
Нокс се изправи, изкачи се по дола и хукна с всички сили. Но се оказа приклещен между досегашното си скривалище и ръба на пропастта. Тъмнината зад него се раздра от автоматичен откос. Той скочи надолу към скалната издатина и сграбчи въжето, вързано за нея. Плъзна се по мократа скала, а ръцете му за малко да изпуснат подгизналото въже. Вятърът го подмяташе и насочваше дъждовните капки към лицето му. Най-накрая се закрепи криво-ляво, но дланите му, ожулени от падането, го боляха от досега с въжето. Спусна се и застана лице в лице с Абдула, който едвам се крепеше на малката скална ниша. Мъжът извика нещо, което Нокс не разбра, след това замахна с кирката към глезените му. Нокс се отблъсна от скалата, но от рязкото движение примката се изхлузи от издатината и той полетя надолу в бездната.
II
Нагиб почти не виждаше къде кара, разчиташе повече на аварийните светлини, отколкото на фаровете. Само греещата в тъмното варосана ивица отстрани му помагаше да поддържа посоката. От двете страни на пътя имаше стръмни канавки, засипани с камъни. Очите постоянно му играеха номера, виждаше всичко като в мъгла, гумите му задираха страничните ограничения, воланът бе полудял в ръцете му.
Сигурно вече бяха доста изостанали. Прекалено даже. Промърмори някаква молитва и включи фаровете на ладата, след това натисна педала на газта. И веднага беше наказан. Внезапен силен порив на вятъра повдигна лекото возило и го изхвърли настрани. Понесе се надолу по канавката и се заби в един голям камък. Чу се отвратителен звук от мачкане на метал, предпазните колани се затегнаха около телата им. Двамата с Тарик се спогледаха. Нямаше време за губене в обвинения и съжаления. Изскочиха навън и затичаха към пикапа, който бе отбил встрани зад тях. Протегнаха се ръце и ги издърпаха в багажника. Бяха мокри до кости и целите в дрипи, чувстваха се малко нелепо, когато си намериха къде да седнат. Пикапът потегли.
- Добро шофиране - промърмори някой и успя да разсмее останалите. Но нов порив на вятъра за малко да преобърне и пикапа и тогава смехът изведнъж секна.
III
Нокс прелетя покрай Абдула и пое към дъното на пропастта. Все още стискаше здраво с две ръце въжето, чийто друг край беше затъкнат в колана на Абдула, така че инерцията от падането на Нокс повлече и него. Нокс се удари в скалата, сграбчи една издатина и пусна въжето. Абдула нямаше този късмет. Коленете му се подгънаха, дясното му стъпало се хлъзна по тясната мокра каменна тераса, а ръката му се изтръгна от входа на гробницата. Той прелетя с писък покрай Нокс, като размахваше ръце във въздуха, и тупна глухо долу. Настъпи тишина.
Водопад от камъни се откърти надолу. Нокс вдигна глава и видя Халид на ръба на пропастта. Осветяваше го с фенерчето си и се целеше с пистолета. Натисна четири пъти спусъка и гърмежите отекнаха в скалите. Нокс се изкачи до терасата, на която бе стоял Абдула, и се скри под издатината над нея. Видя дупка в скалата, беше достатъчно голяма, за да се промуши. Прехвърли се от другата страна. На земята лежеше фенерче. Той го взе и освети пространството вътре. Беше нагазил до глезените във вода. Тръгна по един проход, който водеше навътре, а след това надолу.