- Гейл! - извика той. - Гейл!
В мрака напред някой извика. Беше жена. Изкрещя пронизително, кратко и уплашено. Не беше Гейл обаче. Сигурно другата заложница, Лили. В гласа ‚ имаше по-скоро паника, отколкото облекчение. Той ускори крачка, после затича с всички сили и за малко да пропусне шахтата. Спря се на ръба, запази равновесие и насочи фенерчето надолу. Видя Лили на четири- пет метра под себе си. Беше се притиснала в стената, а около нея плуваха бутилки от вода и дъски. Беше обвила с ръка главата на Гейл и я държеше над водата. Плачеше от изтощение и болка.
- Дръж се! - извика Нокс.
- Не мога. Не мога.
Той се огледа, търсеше начин да се спусне долу и да ги измъкне. Какъвто и да е начин. Забеляза метална тръба да стърчи от земята, но нямаше какво да върже на нея. Абдула бе отнесъл със себе си въжето, когато падна.
- Помощ! - викаше Лили. - Помощ! - В отворената ‚ уста попадна дъждовна вода и я задави, тя се закашля и започна да маха с ръце, като така изпусна Гейл, която веднага се скри под повърхността.
- Гейл! - извика Нокс. - Гейл!
Лили успя да стигне до стената и се хвана за нея с две ръце.
- Съжалявам — изплака тя. - Съжалявам.
Нокс нямаше време да мисли. Абсолютно никакво време. Стисна здраво фенерчето, извика от страх и скочи с краката надолу в шахтата.
IV
Халид се взираше в мрака, докато Насър и Фейзал тичаха към него и ръба на пропастта.
- Какво стана? - попита Фейзал. - Къде е Абдула?
- Падна - каза Халид. Обърна се към двамата мъже. Фейзал беше пребледнял. Абдула беше негов приятел. Насър изглеждаше относително спокоен и обмисляше ситуацията. - Въжето падна заедно с него - съобщи Халид. - Трябва ни. Иди да го вземеш.
- Но аз...
- Искаш ли да се измъкнем или не?
- Разбира се.
- Тогава направи каквото ти казах - изсъска Халид.
- Донеси ми въжето.
- Да, шефе.
V
Нокс изскочи на повърхността на водата, след това отново се гмурна, а краката му се показаха отгоре. Удари се силно в дъното на шахтата, стъпалата, глезените и гърбът му се блъснаха в скалата, главата му също опря в стената, твърдата повърхност остърга ръката и прасеца му. Дробовете му останаха без кислород и той глътна вода. Инстинктивно се насочи към повърхността, изкашля водата и вдиша благодарно. След като се ориентира, насочи фенерчето във всички посоки.
- Гейл? - извика за пореден път.
Лили поклати нещастно глава. Силите ѝ стигаха само да се държи за скалата.
Нокс започна да плува наоколо и да опипва с ръце. Не беше никак лесно, тъй като дъждовната вода продължаваше да се стича отгоре. Зарита с крака във водата. Шахтата не беше широка, но въпреки това не можеше да я намери. Пое пак дълбоко дъх и се гмурна с протегнати ръце. Пръстите му напипаха нещо меко. Сграбчи го, но то му се изплъзна. Спусна се след него и го хвана. Риза, ръка, пръстите му се сключиха около китка. Зарита с крака, за да се издигне на повърхността. Дробовете го боляха, но успя да издърпа Гейл нагоре. Прегърна я, докато кашляше и си поемаше дъх.
Видя издатина на стената и отиде да се хване за нея, като повлече припадналата Гейл след себе си. Обходи с фенерчето този удавнически затвор. Лили се бореше с истерията, а в неговата глава се оформи въпрос: а сега какво?
53.
I
Насър дишаше тежко, когато се върна с въжето при Халид и Фейзал на върха на скалата.
- Абдула? - попита Фейзал.
- Не - поклати глава Насър.
Фейзал изглеждаше съкрушен.
- Край - каза той. - Свършено е с нас.
- Какви ги говориш?
- Как така какви ги говоря? Абдула е мъртъв. Как ще го обясним?
- Ще кажем, че сме се притеснили, след като полицаят е дошъл и ни е разказал историята за мистериозния чужденец - скара му се Халид. - И че сме решили да отидем да го потърсим. Абдула се е подхлъзнал и е паднал. Трагедия, но ние нямаме вина за нея. Виновен е онзи полицай, който ни даде грешната информация.
- Никой няма да ни повярва.
- Чуй ме, лигав малък страхливец - извика Халид.