- Ще си свършим работата докрай. И то заедно. Ясно ли ти е?
- Да.
- Да, какво?
- Да, шефе.
- Така е по-добре. - Халид изгледа злобно Фейзал и Насър, след това отново закачи примката за издатината на скалата и се зачуди как да употреби по най-добрия начин ограничените си ресурси. Нямаше начин да остави Фейзал тук горе сам. Щеше да побегне като заек при първата възможност, която изникне. - Насър, ти остани тук и ни пази гърбовете. Фейзал, ти слизаш с мен.
- Но аз...
Халид притисна дулото на своя валтер към бузата на Фейзал.
- Прави каквото ти казвам - извика той. - Ясно ли е?
- Да, шефе.
II
- Идват и други, нали? - попита задъхано Лили, като продължаваше да се притиска в стената. - Моля те, кажи ми, че идват и други след теб.
- Да - увери я Нокс. - Идват и други.
- Къде са тогава?
- Ще дойдат възможно най-бързо - обеща ѝ той. - Навън е ужасна буря.
- Ти си Нокс, нали? Даниел Нокс? - Тя кимна към Гейл. - Каза ми, че ще дойдеш да ни спасиш. - После се огледа и осъзна, че нямаше как да ги спаси. Опита се да потисне сълзите си.
- Всичко е наред - вдъхна ѝ той увереност. - Нещата ще се наредят. Справили сте се много добре. - Отново обходи с фенерчето наоколо, най-вече за да разведри атмосферата. Видя дървените греди и празните бутилки от вода, гладките стени, и четирите метра яма над тях. Опипа джобовете си. Ножиците, които взе от колата, още бяха у него. Но дори да успееше да изкопае стъпала във варовика, шахтата беше прекалено дълбока, за да я изкачи сам, да не говорим да носи и Гейл и да помага на Лили.
Нагласи Гейл в прегръдките си. Главата ѝ се наклони и той видя в скалпа ѝ рана, от която течеше кръв, премесена с вода.
- Какво се е случило? - попита.
- Тези греди бяха горе над отвора - изхлипа Лили. - Срутиха се. Бях под водата и се опитвах да копая в стената.
- Да копаеш в стената?
Лили закима енергично, надеждата ѝ се върна.
- Намерихме талатати долу. Извадихме единия с надеждата, че водата ще започне да се оттича. Но след това се срутиха гредите отгоре. Стафърд... той...
Нокс кимна. Трябваше да провери това.
- Можеш ли да подържиш за малко Гейл? - попита той.
- Не мога - простена Лили. - Съжалявам. Не мога. Просто не мога.
- Моля те. Съвсем за малко. Трябва да се опиташ.
Тя изглеждаше съсипана, но кимна въпреки това.
Предаде ѝ Гейл, извади ножиците и издълба голям жлеб в мокрия варовик, пъхна единия край на дървената греда в него, след това свали другия, докато опря в отсрещната стена под ъгъл. Преплува до другия край, качи се върху гредата и започна да скача отгоре ѝ, докато не се застопори здраво. Лили заплака от изтощение. Нокс взе Гейл от ръцете ѝ, повдигна я върху гредата и я сложи да легне по гръб, помогна и на Лили да се качи и ѝ даде фенерчето.
- Ще отида да проверя талататите - каза ѝ. - Няма да се бавя.
Напълни дробовете си с въздух и се гмурна към дъното на шахтата. Опипа каменната повърхност, докато намери дупката, от която бе измъкната тухлата. Започна да удря по омекналата мазилка с ножиците и да я кърти. Кислородът му свършваше. Издигна се на повърхността, напълни пак дробовете си с въздух и се върна долу, като много добре си даваше сметка колко малко време му остава, преди Халид и хората му да дойдат да го търсят тук.
III
Халид първи се спусна по въжето. Смяташе да изчака Фейзал на каменната тераса, но любопитството му надделя. Насочи фенерчето си навътре, за да провери дали не го чака засада, след това тръгна внимателно през прохода. По някакъв извратен начин ситуацията го възбуждаше.
Чу звуци пред себе си. Замръзна на място и насочи валтера. Но беше само вода, която се стичаше в шахтата. Ако имаше късмет, тя може и да е свършила вече неговата работа. Продължи напред, но чу друг звук, почти същия като предишния. Плач на жена. Отиде на пръсти до ръба и надникна в ямата.
Гейл беше легнала върху дървена греда малко над повърхността на водата, главата ѝ лежеше в скута на Лили. Нямаше и следа от Стафърд, нито от мистериозния им преследвач. Но след това водата се раздвижи и той изскочи, за да си поеме дъх.
Халид тихо прибра валтера. Пистолетите не бяха подходящи в такива случаи. Пък и винаги бе искал да знае какви поражения предизвикват гранатите, когато се хвърлят срещу живи хора. Взе една от колана си, издърпа предпазителя със зъби и я хвърли в шахтата.
54.
I
Нокс забеляза някакво движение с ъгълчето на окото си. Вдигна глава и видя Халид да хвърля граната в средата на шахтата. Замръзна, докато наблюдаваше смъртоносната ѝ траектория. Лили също я видя, запищя и затвори очи, приготви се да посрещне осакатяването и смъртта. Викът ѝ извади Нокс от ступора. Той се гмурна след гранатата с протегнати ръце, в ума му се въртяха няколко безполезни идеи, като например как се опитва да я хвърли обратно нагоре, но много добре знаеше, че това е невъзможно.