- Е? - попита Лили.
Нокс поклати глава. Никога не бе виждал нещо подобно. Изображенията на дървета и друга растителност се срещаха често в древноегипетското изкуство, но само като част от по-големи сцени, които обикновено бяха населени с хора, добитък, птици, вода. Никога едно дърво, което да се повтаря до безкрайност като тук. Тези вдясно от него бяха доста по-различни от онези вляво. Египтяните бяха големи маниаци и в това отношение. Но моментът не беше подходящ за подробен анализ. Продължиха напред и скоро съвсем изгазиха от водата, тогава видяха, че проходът не е наклонен, а в него са изсечени дълги ниски стъпала, които обаче бяха затрупани с пясък, камъни и боклук.
Нещо проблесна на земята, където бе стъпила Лили. Той разрина боклука с крак и видя, че през центъра на прохода вървеше метална ивица.
- Насам - каза той. - Трябва ми светлина.
Лили насочи фенерчето.
- Господи! - промълви тя. - Това... злато ли е?
- Така изглежда.
- Какво е това място?
Тогава в ума на Нокс изникна спомен: как Костас му разказва за връзката между Харпократ и Ехнатон, за храма в Луксор, където са изобразени мъдреци, идващи от изток, за да празнуват рождението му, за даровете, които носят със себе си. Тези дървета не бяха всъщност дървета, а храсти. По-специално босвелия511 и смирна. И изведнъж целият пъзел се подреди. Разбра всичко за преселението на евреите, което преди така му се изплъзваше.
- Какво е това? - попита Лили, която по лицето му позна, че нещо се случва. - Знаеш ли къде сме?
- Мисля, че знам - произнесе бавно Нокс. - Според мен сме в Пещерата на съкровищата.522
55.
I
Бурята вече утихваше, когато пикапът стигна до края на шосето покрай долината и паркира до пикапа на Халид. Нагиб слезе. Мястото все още беше подгизнало от вода. Единствените звуци, които се чуваха наоколо, бяха от падаща и стичаща се вода.
Тарик го потупа по ръката и посочи нагоре към скалата.
- Виждаш ли?
Нагиб присви очи. Облаците току-що бяха започнали да се разпръскват и една-две звезди надничаха между тях, но светлината им бе достатъчна, за да очертае силуетите на скалите, надвиснали над долината. Той поклати глава.
- Какво да виждам?
- Мъж. Приклекна. Надява се да не го забележим.
- Можеш ли да ни качиш горе?
Тарик кимна. Поведе ги покрай основата на скалата, за да не ги направи лесни мишени, след това на изток през долината. Махмуд откри единия от хората на Халид, проснат с разперени ръце върху мократа скала. Нагиб коленичи. Само един поглед му бе достатъчен, за да прецени, че е прекалено късно да му помогнат. Докато се изкачваха по склона, все повече просветваше.
- Разпръснете се - мърмореше Тарик, докато вървяха към върха.
- Ами ако срещнем някого? — попита някой.
- Заповядайте му да се предаде - каза Нагиб.
- Ами ако не го направят?
- Въоръжен си, нали? - отвърна Тарик.
II
- Пещерата на съкровищата? - попита Лили.
- Прочуто място от еврейската митология - обясни Нокс. - Пещера в пустинята, близо до великата река. Адам и Ева били пратени там след изгонването им от Едемската градина. Но това е само началото. Има много литература по въпроса, най-малкото защото много от еврейските патриарси са погребани там. Адам и Ева също. Авел, след като е бил убит от Каин. Ной. Аврам. Яков. Йосиф. Някой казват, че дори и Мойсей.
- Страхотна пещера.
Нокс кимна.
- Еврейските археолози я търсят от векове. Би било страхотно да открият гробовете на всички тези библейски персонажи.
- Но какво тогава прави в Египет? Не трябва ли да е в Израел?
Зад тях се чу шум. Някой газеше през водата. Проходът пред тях сякаш нямаше край, макар че се виеше вляво и вдясно и това ограничаваше видимостта им.
- Трябва да разбереш - каза ѝ той, - че Библията не е исторически документ. Тя е сборник от фолклорни текстове, които имат за цел да убедят евреите, че сами са си виновни за вавилонското изгнание и разрушението на храма им. Затова толкова много от историите следват една и съща основна морална схема.
- Човекът се споразумява с Бог - промълви Лили. - Човекът нарушава споразумението. Бог наказва човека.
- Точно така - потвърди Нокс. Остави Гейл на земята за миг, за да му починат ръцете, и започна да движи пръстите си. - Едно от обясненията е, че човекът или хората, които са съставили Библията, на- рочно са търсели такива истории, които да паснат на намеренията им. Но има и други хипотези. Да вземем Адам и Ева. Първата жена и първият мъж, нали така? Дори Библията негласно признава, че е имало и други човешки същества. - Той отново взе Гейл на ръце и продължи да върви. - Каин е бил заклеймен, защото е убил Авел, така другите са знаели да не го закачат. Кои други? Оженил се е и е имал син Енох, основал град, което не можеш да направиш, ако си сам на света. Адам и Ева не са първите хора в биологичния смисъл на тази дума, само в духовния. Може би те са били първите, които са осъзнали истинската същност на Бога.