Двама мъже се смееха добродушно, докато се препираха за сламена шапка.
- Това е мое! - заяви намръщеният Стафърд. Свали прозореца и се пресегна за шапката си. Двамата мъже се отдръпнаха ловко и закрещяха живописни обиди, като така привлякоха вниманието на всички към джипа. Пред него застанаха хора и принудиха Гейл да спре напълно.
- Какво правиш? - развика се Стафърд, докато вдигаше прозореца.
- Помислих, че искаш да си вземеш шапката.
- Измъкни ни от тук.
Гейл натисна клаксона и започна да форсира двигателя, докато тълпата неохотно се раздели и я пусна. Но светофарът светна червено и една триколка ги блокира. Гейл погледна назад. След тях тичаше отривисто младеж, който вероятно просто искаше да впечатли приятелите си. Но секундите минаваха, светофарът не се сменяше, момчето все повече се приближаваше и Гейл осъзна, че скоро ще му се наложи да направи нещо, иначе просто ще изглежда нелепо. Тя се увери, че всички врати са заключени, и пак се огледа. Младежът спря, взе от тротоара камък с големината на яйце и го запрати с всички сили. Той изтрака по покрива и падна на земята. Приятелите му също се приближаваха. По задното стъкло се посипа пръст и остави грозен кален отпечатък. Светофарът най-накрая светна зелено. Триколката се замъчи да потегли. Изведнъж джипът се оказа заобиколен от хора, които удряха с юмруци по стъклата. Един мъж бръкна под робата си точно когато експлозия като от пиратка накара ръцете на Гейл да отскочат от волана. Тънка струйка дим се вдигна извинително от ауспуха на триколката, когато тя най-накрая успя да набере скорост. Гейл настъпи гневно педала и отпраши напред.
5.
I
- Е? - попита Грифин. - Ще ни кажете ли защо сте дошли?
- Тази сутрин ми предложиха да купя един предмет в Александрия - отвърна Нокс. — Продавачът спомена, че е от разкопки на юг от Мареотис.
- Не трябва да вярвате на такива хора. Продават всичко, до което се докопат.
- Да - съгласи се Нокс.
Грифин присви очи.
- И какъв предмет по-точно?
- Капак на делва за съхранение.
- Капак на делва за съхранение? Изминали сте целия този път заради капак на делва за съхранение?
- Изминахме целия този път, защото смятаме, че кражбата на антики е сериозно престъпление - намеси се Омар.
- Да, разбира се - кимна Грифин, като веднага улови шанса да се присъедини към добрите. - Но сигурно сте наясно, че производството на грънци тук е било доста добре развито. Правели са делви за транспортиране на зърно и вино по цялото Средиземноморие. И то много добро вино. Страбон се изказва твърде благосклонно за него. Хораций и Вергилий също. Дори край Марсилия са намерили амфора от това вино, можете ли да повярвате? Разходете се по брега на езерото и ще намерите купища парчета от древна керамика. Всеки би могъл да вземе оттук вашия капак. Не е задължително да е намерен при разкопки.
- Този капак не беше счупен - възрази Нокс. - Освен това беше... странен.
- Странен? - повтори Грифин и сложи длан над очите си, за да ги предпази от слънцето. - Как така?
- Какво точно е имало тук? - попита Омар.
- Древно стопанство. Не е кой знае какво, повярвайте ми.
- Нима? - намръщи се Нокс. - Тогава защо копаете тук?
- Това е обучителна експедиция преди всичко. Дава възможност на студентите ни да натрупат опит в истински разкопки.
- И какво са отглеждали в това стопанство?
- Всякакви култури. Зърно. Лозя. Бобови растения. Бояджийски брош. Папируси. Обичайните неща.
- Върху варовик?
- Тук са живели. Нивите им са били наоколо.
- А какви са били хората?
Грифин се почеса по врата, започваше да се чувства притиснат.
- Както ви казах вече, това е древно стопанство. Хората са били древни земеделци.
- От коя епоха?
Грифин хвърли поглед към Питърсън, но той не му помогна.
- Намерените артефакти са от Деветнайсетата династия нататък. Най-вече от гръко-римската епоха. Нищо по-късно от V в. сл. Хр. Няколко монети от 413 или 414 година, някъде там. Изглежда, по това време е станал пожар. За наш късмет.