Нокс кимна. Пожарът покриваше предметите със слой пепел и така ги предпазваше от разрушителното въздействие на времето и климата.
- Християнските бунтове? - предположи той.
- Защо християните ще подпалват стопанство?
- Да, защо наистина? - съгласи се Нокс.
- Може би ще ни разведете - предложи Омар в настъпилото мълчание. - Да ни покажете какво сте намерили.
- Разбира се. Разбира се. Когато пожелаете. Само си уговорете час с Клеър.
- Клеър?
- Нашата администраторка. Тя говори арабски.
- Това е добре - каза Омар. - Защото аз и дума английски не знам.
Грифин имаше благоприличието да се изчерви.
- Съжалявам. Не исках да излезе така. Имах предвид, че ще е удобно, ако някой от подчинените ви реши да направи уговорката.
- Не може ли да говорим сега с нея?
- Боя се, че не е тук. А и този сезон е доста тежък. Бързаме много. Имаме толкова много работа и толкова малко време. - И махна небрежно с ръка към пустинята зад себе си, сякаш приканваше гостите сами да се убедят в това. Но пред тях, разбира се, нямаше нищо.
- Не искаме да пречим - подхвърли Нокс.
- Оставете аз да преценя.
- Не - каза троснато Омар. - Мисля, че аз трябва да преценя.
- Ние отговаряме пред Кайро, не пред вас - обади се за първи път Питърсън. - Не съм съвсем наясно каква е вашата юрисдикция.
- Имате ли представител на Върховния съвет по антиките? - попита Омар.
- Разбира се - кимна Грифин. - Абдел Латиф.
- Може ли да говоря с него?
- А... Той днес е в Кайро.
- Тогава утре?
- Не съм сигурен кога ще се върне.
Нокс и Омар се спогледаха. От представителя на Върховния съвет по антиките се очакваше да присъства през цялото време на разкопките.
- Предполагам, че имате египетски екип. Може да говоря с тях?
- Разбира се - отвърна Питърсън. - Веднага щом се легитимирате. - Изчака Омар да извади документ, после поклати глава с театрално разочарование. - Не? Е, елате пак, когато е у вас.
- Но аз съм началник на Върховния съвет по антиките в Александрия - протестира Омар.
- Временно изпълняващ длъжността - поправи го Питърсън. - И карайте внимателно по обратния път. - Обърна им гръб и се отдалечи, а Грифин подтичваше след него.
II
На няколко километра северно от Асют спряха Гейл на пропускателен пункт и прикрепиха към нея две полицейски коли, които да я ескортират обратно на север. Тук беше така. Когато беше сама и с кърпа на главата, можеше да мине незабелязано, но щом возеше такива привличащи вниманието западняци като Стафърд и Лили, имаше много малка вероятност да избегне ескорта. Гейл мразеше да кара под конвой. Местните полицаи шофираха с безразсъдна скорост, промъкваха се самоубийствено през трафика и тя беше принудена също да кара опасно, за да не изостава от тях. Този път стигнаха без инциденти до края на територията, която беше под тяхната юрисдикция, и двете коли изчезнаха толкова бързо, колкото се бяха появили.
- Е, какво ще снимате? - попита Гейл, след като намали до по-нормална скорост.
- Имам копие от сценария, ако искаш да го видиш - каза Лили от задната седалка, докато отваряше ципа на чантата си.
- Това е поверително - сопна ѝ се Стафърд.
- Молим Гейл за помощ - напомни му Лили. - Как би могла да ни съдейства, ако не знае по какво работим?
- Много добре - въздъхна Стафърд. Взе сценария от Лили, прегледа го дали не съдържа държавни тайни, сложи го на коленете си и се покашля, за да прочисти гърлото си. - През 1714 година - започна той звънко, сякаш го записваха в студио - Клод Сикар, френски учен йезуит, се натъкнал на надпис, изсечен в усамотени скали близо до река Нил в сърцето на Египет. Той се оказал граничен маркер на един от най-забележителните градове на древния свят, столица на дотогава неизвестен фараон, който вдъхновил раждането на нова философия, нов стил в изкуството и най-вече дръзки нови идеи за естеството на Бога, които разрушили статуквото и променили необратимо световната история.
Все едно историята може да се промени обратимо, помисли си Гейл, като се стараеше да потисне усмивката си.
Стафърд присви очи към нея.
- Каза ли нещо?
- Не.
Той стисна устни, но след това се успокои и продължи откъдето беше спрял.
- Новите му идеи обаче се оказали прекалени за традициите на египетското общество. Необичайно е, че градът не е просто изоставен, а нарочно разрушен тухла по тухла, за да се заличат всички следи от съществуването му. Като по чудо никой в Египет не споменава и дума за този човек и неговото управление, океанът на времето се е затворил над него, без да му позволи да остави своя отпечатък. Какво ли чудовищно престъпление е извършил, за да го изтрият от историята? В последната си сензационна книга и документалния филм, направен по нея, нестандартният историк Чарлз Стафърд изследва удивителните мистерии на Амарна и предлага революционна нова теория, която не само ще промени напълно представата ни за Ехнатон, но също така ще пренапише историята на древността в Близкия изток. - Сгъна листа с написаното навътре и го прибра във вътрешния джоб на сакото си. Изглеждаше доста доволен от себе си.