На средата на шосето стоеше магаре. Предните му крака бяха спънати, така че можеше да се придвижва само на малки подскоци. Гейл натисна спирачки и намали, за да даде време на животното да стигне до другия край, но то не помръдваше, бе окаменяло от ужас. Затова ѝ се наложи да влезе в насрещното платно и да го заобиколи. Чуха се гневни клаксони.
- И ще разкажете за всичко това?
- И за други неща. Много други неща.
- Какви?
- Той предполага, че Ехнатон е бил болен - обади се Лили от задната седалка.
- О - изохка разочаровано Гейл, докато завиваше наляво от главното нилско шосе по тесен селски път. Гротескните образи на Ехнатон и семейството му бяха едни от най-яростно обсъжданите теми от историята на Амарна. Той често е изобразяван с издут череп, огромни челюсти, дръпнати очи, месести устни, тесни рамене, широк ханш, изразени млечни жлези, шкембенце, голям задник и дебели глезени. Никак не приличаше на героя, към чийто образ се стремяха всички фараони. Дъщерите му обикновено са изобразявани с продълговати черепи, издължени крайници и кокалести пръсти. Според някои - такъв е бил стилът в изобразителното изкуство по онова време. Но други, както очевидно и Стафърд, смятаха, че това са признаци на коварна болест.
- И каква болест си избрахте? Синдром на Марфан?141 Или на Фролих?152
- Едва ли е синдром на Фролих - каза надменно Стафърд. - Той води до стерилитет. А Ехнатон е имал шест дъщери, както знаете.
- Да - потвърди Гейл, която като тийнейджърка беше работила два сезона на разкопките в Амарна, ръководени от баща ѝ, и беше изучавала три години Осемнайсетата династия в Сорбоната. - Знам. - Но имаше толкова много демонстративни и категорични надписи за „детето на неговите слабини, само неговите и ничии други“, че човек започваше да се чуди дали няма причина да се прекалява с тези твърдения.
- Говорихме със специалист, преди да тръгнем - намеси се Лили. - Според него най-вероятно става въпрос за синдрома на Марфан. Но направи и други предположения. Елерс-Данлос163. Клайнфелтер174.
- Било е синдром на Марфан - заяви Стафърд. - Само това заболяване е доминантно-автосомно. Което означава, че може да се наследи само от един от родителите, без значение на пола. Погледнете дъщерите. Всичките имат класически симптоми на синдрома на Марфан. Ако състоянието не е доминантно-автосом- но, вероятността да се наследи е минимална.
- Какво ще кажеш, Гейл? - попита Лили.
Тя намали скоростта и пое по изпречилия се на пътя дебел килим от захарна тръстика, оставена да съхне на слънце - горивото за пещите на фабриките за меласа, чиито пушещи комини се виждаха въпреки маранята на късния следобед.
- Напълно достоверна хипотеза - съгласи се тя. — Макар че не е точно нова.
- Да - засмя се Стафърд. - Но още не си чула сензацията.
III
- Това хич не ми харесва - промърмори Грифин с побледняло лице, докато подтичваше след Питърсън.
- Това си е вече беда.
- Уповавай се на Бога, братко Грифин - каза Питърсън. - И никой смъртен няма да може да те победи.
- Посещението на Нокс и Тауфик всъщност го беше разклатило. Не беше ли този същият Даниел Нокс, някогашното протеже на безсрамния негодник Ричард Митчъл? Който превърна и него в негодник и слуга на Дявола. А щом Дяволът пращаше емисарите си, значи се тревожеше. Което от своя страна беше доказателство, че Питърсън е близо до постигането на целта.
- Ами ако се върнат? - запъна се Грифин. - Ами ако доведат и полиция?
- Нали затова плащаме на приятелите ти в Кайро?
- Трябва да скрием шахтата - каза Грифин и притисна корема си с ръце, сякаш имаше стомашни болки. - И склада! Боже мили, ако ги намерят...
- Стига си се паникьосвал!
- Как може да си толкова спокоен?
- Бог е на наша страна, братко Грифин. Затова съм спокоен.