- Интересно - промърмори Стафърд. - Много интересно.
II
- Намерили са нещо - каза Нокс, докато се отдалечаваха с джипа от разкопките на Тексаското общество. - И го крият от нас.
- Защо мислиш така? - намръщи се Омар.
- Не забеляза ли, че в косите им имаше паяжини и прах? Така става, когато откриеш нещо под земята.
- О! - възкликна мрачно Омар. - Но те са археолози. Нямаше да им разрешат да копаят, ако им нямаха доверие.
Нокс изсумтя многозначително.
- Да бе! В тази страна никой не взима подкупи! Пък и не видя ли как ме гледаше проповедникът?
- Сякаш те познаваше отнякъде - кимна Омар - Виждал ли си го преди?
- Не помня да сме се срещали. Но познавам този поглед. Помниш ли някогашния ми наставник Ричард Митчъл?
- Бащата на Гейл? - попита Омар. - Разбира се. Така и не се срещнах с него, но съм чувал доста разкази.
- Не се и съмнявам - засмя се Нокс. - Сигурно си чувал, че беше гей?
Омар се изчерви.
- Предполагам, че е просто злобна клюка. Все пак е баща на Гейл, нали?
- Едното не изключва автоматично другото, да знаеш. А това, че клюката е злобна, не я прави лъжа.
- О!
- Много хора смятат, че съм му бил любовник, тъй като работех заедно с него. Никога не съм си правил труда да опровергавам този слух. Нека си мислят каквото искат, нали така? Както и да е, на повечето колеги не им пука, но някои се връзват на подобни приказки. И скоро започваш да познаваш вторите по погледа.
- И мислиш, че Питърсън е от тях?
- Библията е доста нетолерантна към хомосексуалността - кимна Нокс. - Опитват се да замазват истината, но тя си лъсва. А някои християни с удоволствие мразят в името на Бог. До известна степен в това няма нищо лошо. Всеки има право на мнение. Само че ако съм научил нещо от археологията, това е да не оставям спорни разкопки в ръцете на хора, които са убедени в теориите си още преди да започнат да копаят. Така много лесно ще нагласят находките към хипотезите си. а не обратното.
- Първата ми работа утре е да се обадя в Кайро. И после веднага ще се върнем тук.
- Но те имат цяла нощ.
- И какво предлагаш тогава?
- Да се върнем веднага. И да огледаме.
- Да не си се побъркал? - противопостави се Омар. - Аз съм шеф на Върховния съвет по антиките в Александрия! Не мога да се промъквам тайно в разкопки посред нощ. Как ще изглеждам, ако ни хванат?
- Като човек, който си върши работата.
Лицето на Омар пламна, но след това той въздъхна и наведе глава.
- Мразя такива работи! Никак не ме бива в тях. Защо, по дяволите, Юсуф Абас ме назначи?
- Може би защото е знаел, че няма да му създаваш неприятности - беше безмилостен Нокс.
Лицето на Омар стана мрачно, все едно облак премина по него.
- Много добре - каза той. - Да го направим.
III
Гейл заведе Стафърд и Лили до стаите им, след това тръгна да търси Фатима. Не се изненада да я намери на бюрото ѝ, увита в одеяла. Изглеждаше мъртвешки бледа и изтощена под забрадката. На Гейл понякога ѝ беше трудно да повярва, че толкова дребна и крехка женица може да побере такъв чудовищен интелект. Фатима бе родена на изток оттук, още съвсем млада се бе запалила по историята на древния Египет и бе спечелила стипендия в университета в Лайден в Холандия. После бе станала преподавател там, но всяка година се връщаше в Египет за разкопки в Беренике. Болестта ѝ я беше привлякла тук, по-близо до семейството и корените ѝ.
- Виждам, че си се върнала - усмихна се тя. - Благодаря.
Гейл сложи ръка на рамото ѝ.
- Радвам се да помогна.
- Какво мислиш за нашия приятел господин Стафърд?
- О, нямах възможност да го опозная.
Фатима си позволи да се засмее, което не бе типично за нея.
- Толкова ли е зле?
- Не е моят тип историк.
- Нито пък моят.
- Тогава защо го покани?
- Защото имаме нужда от финансиране, скъпа моя - отвърна Фатима. - А за да го получим, най-напред ни трябва реклама. - Тя стисна очи и извади кървавочервена носна кърпа, обичайната прелюдия към един от ужасните ѝ пристъпи на кашлица.
Гейл изчака търпеливо.
- Трябва да има и други начини - заяви, когато носната кърпа изчезна под робата на Фатима.
- Ще ми се да имаше. - И двете знаеха каква е реалността. По-голямата част от ограничения бюджет на Върховния съвет по антиките отиваше в Гиза, Сакра, Луксор и другите известни места. Много малко хора посещаваха тази част на Среден Египет, районът не се смяташе за инвестиционно привлекателен въпреки красивата природа, дружелюбността на хората и историческото си значение.