- Какви хубави подредени бели камъни - промърмори той, докато снимаше, макар да не беше сигурен какво ще успее да запечати без светкавица. - Точно като гробището в Кумран. Скелетите сочат на юг, лицата им са обърнати към изгряващото слънце. Забелязваш ли, че костите имат лек виолетов оттенък?
- Е, и?
- Есеите са пиели сок от корени на бояджийски брош. Той оцветява костите в червено, ако го пиеш дълго. Грифин не каза ли, че наоколо отглеждат брош?
- Мислиш, че твоят капак е от някой от тези гробове?
- Възможно е.
- А сега вече може ли да си тръгваме?
- Още не. Трябва да видим и...
Чуха ръмжене зад себе си. Нокс рязко се извърна и видя един помияр с изскочили ребра, лунните лъчи се отразяваха ярко в черните му очи и сребристата пяна по устата. Древните египетски гробища са разположени в покрайнините на пустинята. Земеделската земя е била прекалено ценна, за да се хаби. След това се превърнали в свърталища на ядящи мърша животни - още една причина да свързват бога с глава на чакал Анубис със смъртта. Нокс изсъска и замахна. Но кучето започна да лае още по-силно и оголи зъби, за да им покаже, че нарушават територията му.
- Накарай го да се махне - каза Омар.
- Опитвам се - отвърна Нокс.
Вляво от тях блесна лъч, изчезна и пак се появи, но по-силен и близък. Обичайните обиколки на охранителя, който размяташе наляво и надясно фенерчето си и рисуваше жълти елипси по земята. Фигурите от светлина се приближиха застрашително. Двамата залегнаха зад найлоновото платнище и оставиха кучето, което продължаваше да ръмжи и да се зъби, да се приближи на метър до тях. Омар посочи с пръст в посоката, от която бяха дошли, но беше прекалено късно, охранителят бе почти до тях. Нокс направи знак на Омар да се приведе още по-ниско и да се успокои.
Охранителят чу кучето, освети го с фенерчето, след това се приведе за камък и го замери с всички сили. Не уцели, но провокира бесен лай. Охранителят се приближи. Нокс виждаше как лунните лъчи се отразяваха в лъснатите му черни ботуши. Втория път успя да улучи кучето в задния крак. То изскимтя и избяга. Охранителят се засмя от сърце, обърна се и се отдалечи.
- Да се махаме оттук - примоли се Омар, след като мъжът се скри от погледите им.
- Само още малко - настоя Нокс, докато се изтупваше от прахта. Мразеше да налага мнението си, но това място трябваше да бъде проверено. Скоро стигнаха до друг канал с песъчлив бряг, от другата му страна се виждаха жълти отблясъци. Нокс се изкачи пак на четири крака от другата страна. Усети познатия метален вкус в дъното на устата си, когато погледна напред. Грифин и русоляв младеж, подстриган ниско, стояха зад пикап, паркиран пред отворената врата на ниска тухлена сграда, в която светеше. Други двама мъже поставиха касета в багажника на пикапа. И техните коси бяха много късо подстригани, носеха еднакви небесносини ризи и бежови панталони.
- Засега стига - каза Грифин. - И без това пак ще трябва да се върнем. - Заключи вратата и седна в пикапа. Тримата младежи се качиха отзад.
- Какво правят? - прошепна Омар, когато колата потегли.
- Изпразват склада. За да не намерим нищо уличаващо утре.
- Да отидем в полицията. Ще им разкажем какво видяхме.
- Докато се върнем, ще са скрили всичко.
- Моля те, Даниел. Мразя такива неща.
Нокс извади ключовете на джипа си и ги сложи в дланта на Омар.
- Чакай ме в колата - каза той. - Ако не се върна до час, доведи полиция.
Омар се намръщи.
- Моля те, ела с мен.
- Трябва да разберем къде пренасят нещата си, Омар. Трябва и ти да си с мен. - И преди Омар да започне да протестира, Нокс се изправи и затича през неравното поле след пикапа, чиито задни фарове светеха като демонски очи в тъмнината.
II
Лили изглеждаше малко смутена, когато излезе от стаята на Стафърд.
- Трябваше да позвъни спешно - съобщи тя на Гейл, която чакаше отвън. - Налага ли се и той да идва с нас?
- Документалният филм си е ваш - сви рамене Гейл. - Фатима просто реши, че може да се заинтересувате, това е.
- Наистина се интересуваме. Не мисли, че не оценяваме помощта ти. Просто...
- Трябва да се обади - помогна ѝ Гейл.
- Да - каза Лили и сведе очи. Стафърд беше открил, че в стаята му има интернет и безгрижно си проверяваше електронната поща и как вървят продажбите на книгите му, а след това пускаше името си в търсачките, за да види дали някой не е написал нещо хубаво за него напоследък.
Лили последва Гейл през задната порта на имението в откритата пустиня. Краката ѝ затънаха в мекия сух пясък и камерата ѝ се стори два пъти по-тежка.