С джипиес можеше да свали координатите и да повика полиция. Но без такова устройство бе практически невъзможно да фиксира местонахождението. На хоризонта не се виждаше нищо отличително, с изключение на далечните пламъци на подпален природен газ и тъмните очертания на двата еднакви комина на електроцентралата. Пропълзя напред. От ямата надолу тръгваха стълби, които водеха към нещо като преддверие. Вътре бръмчеше генератор. Отиде до пикапа - в багажника бяха останали само три кутии. В едната имаше глинена статуя на момче, поставило пръст пред устните си. Харпократ201, божество, известно на египтяните, гърците и римляните. Снима го и точно се канеше да отвори втората кутия, когато чу стъпки. Веднага легна на земята и се мушна под пикапа. До лицето му се появиха ботушите на тримата младежи, пясъкът, който разритаха, заседна в гърлото му. Взеха и последните кутии и слязоха обратно в ямата. По стълбите се разминаха с Грифин и след малко и той излезе задъхан на повърхността. Седна тежко на пода на багажника, ресорите изскърцаха и Нокс бе заклещен. Мина минута. Две. Младежите отново се появиха.
- Да се погрижим и за последния товар - прошепна Грифин. Тримата се качиха, колата потегли и откри Нокс. Той прибра ръце под корема си и притисна лице в твърдата земя, очакваше всеки момент да го забележат. Но пикапът изчезна зад билото, без това да се случи. Нокс стана и отиде при ямата. Долу все още светеше, капакът бе отворен. Такъв шанс не се изпускаше, макар че Омар сигурно вече се е побъркал от притеснение. Слезе на пръсти и със затаен дъх в преддверието. Вътре нямаше никого, само генераторът тихо бръмчеше в ъгъла. Изведнъж се задави и разтърси с вибрации пода, светлината за миг намаля, но после се възстанови. Нокс изчака пулсът му да се успокои и погледна часовника си. Грифин щеше да се забави най-малко петнайсет минути. Той си даде десет.
Наляво и надясно тръгваха сводести коридори. Той тръгна наляво. Коридорът се виеше по линията на най-малкото съпротивление през варовика. През няколко крачки бяха окачени крушки, чиито светлини хвърляха кошмарни сенки по грубо изсечените стени. Коридорът водеше до огромна катакомба, по стените бяха издълбани редици от ниши. В центъра бяха струпани касети и кутии. Снима скелета в една от погребалните ниши, очните му ями бяха обърнати нагоре. Есеите смятали смъртта за мръсна, за нищо на света не биха погребвали хората си в такова общо помещение. Това беше голям удар върху теорията за терапевтите.
Върху работната маса имаше камера и ултравиолетови лампи.Отдолу бяха наредени кутии, на всяка имаше лист с описание, от който ставаше ясно, че вътре се съхраняват готови за заснемане находки. Нокс отвори едната кутия и намери глинена маслена лампа във формата на ухилен сатир. В следващата имаше сребърен пръстен, в третата - купа. Но от съдържанието на четвъртата кутия потръпна. Беше разделена на шест малки отделения и във всяко от тях имаше по едно мумифицирано човешко ухо.
8.
I
- В момента се намираме във вътрешността на пилона на храм на Амон Ра - започна Гейл. Гласът ѝ отекна в огромното помещение. — Завършен е при Рамзес II, след това е запуснат и реконструиран отново при Птолемеите.
- Каква е връзката му с Амарна? - подсказа ѝ Лили.
- Да - изчерви се Гейл. - Извинявай.
- Няма нужда да се извиняваш. Естествена си. Камерата те обича.
- Благодаря - усмихна се кисело Гейл, скептицизмът ѝ беше очевиден. - Както е известно, типично за египтяните е да строят паметници и храмове от големи каменни блокове. Такъв е случаят с пирамидите. Но изсичането и транспортирането им било скъпо и отнемало много време, а Ехнатон бързал. Искал да построи нови храмове на Атон в Карнак и Амарна, и то веднага. Затова архитектите му измислили нов вид тухли, тези талатати. Тежат около петдесет килограма всяка, достатъчно леки са, за да може да ги повдигне само един работник, макар това да е доста вредно за гърба му. След като зидарията е завършена, върху нея се гравират и рисуват големи сцени, като на огромна телестена.
- А как са се озовали тук?
Гейл кимна.
- След смъртта на Ехнатон наследниците му били твърдо решени да заличат всяка следа от него и ереста му. Знаеш ли, че отначало името на Тутанкамон било Тутанкатон. Принудили го да го промени след смъртта на Ехнатон. Тогава имената са били много важни. Древните египтяни вярвали, че дори само произнасянето на нечие име помага на носителя му в отвъдния живот - още една причина името на Ехнатон да бъде изтрито от всички храмове и монументи в цялата страна. Но талататите му ги постигнала друга съдба. След като разрушили сградите му, използвали тухлите за строителство из цял Египет. При всички разкопки на терени след епохата на Амарна има шанс да намерим от тези тухли.