- И да възстановите оригиналните изображения по стените на двореца му?
- Това е идеята. Но не е лесно. Все едно си купуваш сто пъзела и смесваш всичките им парчета, след това изхвърляш деветдесет процента от тях, а останалите размазваш с чук. Моята специалност е разгадаването на такива загадки. Затова Фатима ме покани тук. Обикновено работя с древни текстове, но принципът е същият.
- Как го правиш?
- Най-лесно ще е да ти го обясня със свитъци. Представи си, че намираш хиляди разбъркани фрагменти от различни документи. Първата ти работа е да ги заснемеш в мащаб и при много висока резолюция, защото оригиналите са прекалено крехки и с тях не може да се работи. След това ги изследваш. Дали са върху папирус или пергамент? Ако е папирус, каква е структурата му? Ако е пергамент, от какво животно? Вече можем да проверим ДНК, за да видим дали две парчета пергамент са от едно и също животно. Какъв цвят е? Колко е гладък? Колко дебел? Как изглежда обратната страна? Какво е мастилото? Дали е размазано или избледняло? Може ли да изследваме химическия му състав? Писецът тънък ли е или дебел, гладък или назъбен? Какъв е почеркът? Почерците са много добра следа, макар че трябва да се внимава, защото различни краснописци са работели по различни документи, а пък някои документи са писани от повече от един човек. Всичко това помага да се справиш с първоначалната бъркотия и да разграничиш оригиналните свитъци. Нещо като да отделиш парчетата на различните пъзели. Следващата ти задача е да ги подредиш.
- Как?
- В повечето случаи сме запознати с текстовете - обясни Гейл. - Като при „Книгата на мъртвите“ например. Остава само да се преведат фрагментите и да се сглобят. Но ако става въпрос за непознат текст, да речем - писмо, търсим други улики. Може би мотив от текста, който започва в едно от парчетата и продължава в друго. Ако извадим голям късмет, множество мотиви съвпадат и категорично отхвърлят съмненията. Но обикновено събираме повтарящи се теми. Два фрагмента с текстове за погребални практики например. Или два епизода за една и съща личност. Ако не успеем по този начин, фрагментите се смятат за увредени. Тогава търсим да разберем по какъв начин са увредени. Представи си, че навиваш лист хартия на руло и прогаряш с цигара дупка през всички слоеве, а след това накъсваш листа. Прогорените дупки не само че ще ти помогнат да подредиш парчетата, но ще ти кажат и как е било навито рулото по намаляващото разстояние между тях. Писарите често чертаели редове по пергаментите, за да не кривят. Можем да свързваме тези редове във фрагментите, като имаме предвид разстоянията между тях, също както разчитаме кръговете в стъблото на дърво.
- И търсите подобни неща в талататите, така ли?
- Да - кимна Гейл. - Макар и не толкова очевидни. Талататите например са направени или от варовик, или от пясъчник. Обикновено в една сграда се използват само от единия вид. Структурата на камъка също ни помага, защото понякога стените са строени с тухли от една кариера. Но не може много да се разчита на това. Остатъците от боя ни дават данни, пораженията от времето - също. Анализираме дали тухлите са изсветлели от слънцето, дали наблизо е имало течаща тръба, която е оставила следи от вода. След като съберем всичката възможна информация, се опитваме да ги подредим по сцени. Талататите са изрисувани от дългата и от късата си страна. Египтяните са редували подредбата на тухлите. Това помага доста. След това вече остава да свържем главите с торсовете. За щастие много от сцените се дублират или са репродукции на сюжети, които вече са възстановени, така че знаем какво търсим.
Лили наостри уши.
- Но не всички? - попита тя предизвикателно.
- Не - призна Гейл. - Не всички.
- Намерили сте нещо. Затова ме доведе тук.
- Може би.
- Е? Няма ли да ми кажеш?
- О - отвърна Гейл и сведе очи. - Мисля, че Фатима ще запази това удоволствие за себе си.
II
Нокс взе едно от мумифицираните уши. Мястото на среза леко блестеше и показваше, че ухото е отделено скоро от тялото. Той прегледа погребалните ниши и бързо откри мумия с липсващо дясно ухо, после още една. Намръщи се, нямаше думи, но после с малко закъснение си спомни, че няма време. Срокът, който си бе дал, изтичаше. Трябваше да се маха.