„Ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате, само на тия човеци не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.222“
Грифин се приближаваше по коридора. Нокс можеше да се скрие само на едно място — във ваната за кръщения. Подхлъзна се, докато слизаше по широките каменни стълби, и с мъка запази равновесие, но успя да се прикрие в сянката, дори когато Грифин надникна през дупката.
- Преподобни! - повика той. Питърсън не даваше знак, че го е чул, затова той извика отново, този път по-високо и една от младите жени намали звука на плейъра. - Защо, по дяволите, ми избяга?
Питърсън се намръщи.
- Какви ги приказваш, братко Грифин?
Грифин свъси вежди, но не добави нищо повече.
- Изпразнихме склада - докладва той. - Време е да затваряме.
- Не още - отвърна Питърсън.
- Ще отнеме часове да зазидаме шахтата - каза Грифин. - Ако не започнем веднага, няма да успеем да свършим преди...
- Казах - не още.
- Но...
- Забрави ли защо сме тук, братко Грифин? - смъмри го Питърсън. - Забрави ли чия поръка изпълняваме?
- Не, преподобни.
- Тогава излез отвън и чакай там. Ще ти кажа кога да започнем.
- Да, преподобни.
Стъпките му заглъхнаха по коридора. Младата жена отново увеличи звука на плейъра.
„Защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред Господа, и Господ ни прати да го погубим.“231
Нокс изчака известно време и чак след това се осмели да надникне над ръба на ваната за кръщения. Всички бяха съсредоточени в почистването на стените, по които имаше портрети, пейзажи, ангели, демони, текстове на гръцки и арамейски, математически уравнения, зодиакални знаци и други символи. Беше като в кошмар на побъркан. Той снима тавана, след това Питърсън и жената, които оглеждаха стенописите.
„Слънцето изгря над земята, и Лот стигна в Сигор. Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето.“242
- Преподобни! - извика млад мъж. - Погледнете там!
Нокс се снижи, но не достатъчно бързо. Една от жените се обърна и го видя. Долната ѝ челюст увисна от шока. Тя го посочи с треперещ пръст и запищя.
II
Обикновено да се храниш с Фатима значеше да останеш гладен, но тази вечер масата бе отрупана с пъстри и ароматни храни в чест на Стафърд и Лили: фалафели, пюре от боб, хумус, бобена салата, тахан, салата от домати и краставици с олио и чесън, пълнени патладжани, пилешко в лозови листа - всичко изглеждаше много вкусно под светлината на свещите. Имаше дори две бутилки червено вино. Стафърд си наля щедро, изпи чашата си набързо и веднага си сипа втора. Колкото и да не го харесваше, Гейл трябваше да признае, че изглеждаше зашеметяващо в кафтана, който носеше, докато му перяха дрехите.
Лили поглеждаше притеснено храната, тревожеха я местният етикет и качествата на кухнята. Гейл ѝ кимна, за да ѝ вдъхне увереност, и си взе от по-безопасните блюда. Лили я последва и благодарно ѝ се усмихна.
- Дълго ли ще останете в Египет? - попита Фатима, когато Стафърд седна до нея.
- Утре сме в Амарна, вдругиден имаме интервю в Асют. След това се връщаме в Щатите.
- Доста работа ви се събира за два дни.
- Трябваше да останем повече от половин седмица - сви рамене той. - Но агентът ми е уредил участия в сутрешните предавания. Не мога да си позволя да ги пропусна, нали?
- Не, сигурно не.
- Щатите са най-важният пазар. Ако там не се продаваш добре, забрави. Но тук ще снимаме само малка част. Ще се върнем пак, за да заснемем... - За малко да се изпусне. Усмихна се, сякаш тя се опитваше да изтръгне от него някаква много важна тайна. - Останалите части от филма.
- Да, филма. Няма ли да ми разкажеш нещо повече за него?
Той отпи още една глътка вино, докато обмисляше въпроса.
- Даваш ли ми дума, че няма да споменеш пред никого какво съм ти казал?
- Разбира се. Не бих и помислила да разказвам пред някого теориите ти, повярвай ми.