- О - възкликна Фатима. - Значи това е нашата работа?
- Да - потвърди самодоволно Стафърд. - Това е. И ако го направим, веднага се натъкваме на проблем. Защото няма египетски източник за такова преселение. Разбира се, то не е било толкова значимо за египтяните, колкото за евреите - за тях е просто бягство на група роби, разбираемо е, че не са го документирали. И не че нямаме никакви нишки, за които да се хванем. Например в Битие се твърди, че Йосиф довежда евреите в Египет. И в неговата история не веднъж, не дваж, а цели три пъти се споменава за колесници. Но египтяните не са имали колесници преди Осемнайсетата династия, така че евреите няма как да са пристигнали в Египет преди средата на XVI век пр. Хр. Надписът на Мернептах документира победа на египтяните над израилтяните в Ханаан, което значи, че към момента на създаването на този надпис - около 1225 г. пр. Хр. - преселението на евреите трябва вече да се е състояло. Вече имаме очертан период - 1550-1225 г. пр. Хр. Или казано по друг начин - Осемнайсетата династия. Съгласни ли сте?
- Логиката ти е безупречна - каза Фатима.
- Благодаря - кимна Стафърд. - Сега да видим дали не можем да стесним този период още повече. Птолемеите поръчват на човек на име Манетон да напише история на Египет. Неговият списък на владетелите все още е основен източник за древната династична структура.
- Не думай.
- Манетон е бил египетски жрец и е имал достъп до архивите в храма на Амон Ра в Хелиополис. Според него библейският Мойсей се е казвал Озарсеф. Той е бил жрец на фараон Аменхотеп и успял да събере последователи сред низшите слоеве на обществото и прокажените. Станал толкова влиятелен, че боговете се явили в съня на Аменхотеп и му наредили да изгони Озарсеф от Египет, но вместо това Озарсеф прогонил Аменхотеп и управлявал тринайсет години, преди да бъде окончателно прокуден. Така. Не само че имаме независими източници за преселението, но и много важни улики за Мойсей, Озарсеф и Аменхотеп.
- Осемнайсетата династия има четирима фараони с името Аменхотеп. Кого според теб има предвид Манетон?
- Той твърди, че фараонът е имал син на име Рамзес. Рамзес е от Деветнайсетата династия, значи Манетон има предвид някой от по-късните, не ранните.
- А, разбирам.
- Тринайсетгодишното управление на Озарсеф представлява известен проблем, защото нямаме други свидетелства за фараон с такова име или пък за владетел от Осемнайсетата династия, управлявал тринайсет години. Но да огледаме по-подробно кандидатите. Може би Ай или Хоремхеб. И двамата са без благороден произход, единият е бил везир, преди да се възкачи на трона, другият е бил военачалник. Но Ай е управлявал само четири години, а деветнайсетте години на Хоремхеб се отличават със спокойствие и просперитет. Сменкхаре се задържа на престола само няколко месеца, а Тутанкамон умира много млад. Никой от тях не става. Остава ни само една възможност. Ехнатон. Той наследява баща си Аменхотеп III. И въпреки че управлява само седемнайсет години, нещо много значимо се е случило през петата от тях. Не само че сменя името си, ами премества и столицата в Акетатен, позната ни днес като Амарна. Оттам властва до 1332 г. пр. Хр. От 1345 до 1332. А сега кажете ми - колко години са това?
- Тринайсет - отвърна Фатима.
- Точно така - кимна Стафърд. - Ето го и нашето съвпадение, поне на пръв поглед. Но то повдига нови въпроси. Например - защо ще смятат Ехнатон за узурпатор? Все пак той е законният фараон. Освен твърденията на Манетон - има ли нещо друго, което да свързва Ехнатон с Мойсей?
Фатима разпери ръце.
- Е? Няма ли най-накрая да ни разкриеш загадката?
II
Нокс прекоси малка каменна площадка и се огледа. Преследвачите приближаваха. Дишаше тежко, беше му горещо, раната го болеше. Луната се скри зад един от малкото облаци. Възползва се от настъпилия мрак и побягна надясно далеч от оградата, почти на сляпо. Но тогава луната отново се появи и той видя найлоните пред себе си. Гробището. Зад него се чу вик. Втурна се към напоителния канал, спусна се по стръмния бряг, нагази със сетни сили във водата, изкачи се по отсрещния бряг, като едва влачеше подгизналите си от вода и кал обувки.
Видя пред себе си светлините на два фара - беше един от пикапите. Набираше скорост срещу него. Вратите се отвориха и от тях изскочиха двама младежи. Нокс прескочи оградата близо до мястото, където беше паркирал, но от Омар и джипа нямаше и следа - освен следите, които колата беше оставила, когато бе потеглила.