Той се спря разтреперан и се подпря с длани на коленете се. Дишаше тежко, имаше мускулна треска. На портата зад него се появиха трима младежи, прескочиха я без да бързат, уверени, че са го спипали. Бризът полепи мократа риза на Нокс към кожата му. Нощният хлад и страхът го караха да трепери.
Чу се звук от стар двигател. Нокс се обърна и видя джипа да се приближава към него. Омар беше на волана, а предната дясна врата беше отворена. Нокс се затича, скочи вътре, затръшна вратата и я заключи. Преследвачите направиха последен опит да го заловят, като обградиха джипа и започнаха да удрят с юмруци по прозорците. Лицата им бяха изкривени. Омар нави волана, включи на скорост и избяга през полето.
III
Питьрсън стискаше библията си, докато се взираше в изрисувания участък от стената, към който Майкъл бе привлякъл вниманието му малко преди да забележат Нокс. Дестилираната вода бе отмила дебелия слой мръсотия и освежила пигментите, стенописът грееше пред него във всичките си цветове: двама мъже в бели роби излизаха от пещера, пред тях бе коленичил друг човек, облечен в синьо, а отдолу имаше само един ред текст.
Питърсън късно започна да учи езици, но гръцкият му бе достатъчно добър, за да разчете думите - бяха същите, които се бяха появявали в кошмарите му през последното десетилетие, откакто научи за карпокра- тианците.
„Сине на Давид, имай милост към мен.“
Кръвта се източи от главата му и той почувства, че се замайва, затова се подпря с ръка на стената.
„Сине на Давид, имай милост към мен."
А Нокс имаше фотоапарат! Точно Нокс! Усети глухи удари в гърдите си, като от далечна преса за метал. Какво бе направил? Огледа се. Всички бяха хукнали след Нокс и го бяха оставили сам. Чудесно. Взе един чук и започна да блъска необуздано стената, изливаше гнева и страха си върху нея, къртеше мазилката, докато тя не се срути изцяло на пода. Облегна се на стената, дишаше тежко. След това усети, че не е сам. Обърна се и видя Грифин, който се взираше ужасен в него и в това, което бе направил.
- Е? - попита Питърсън. Атаката беше най-добрата защита. - Хванахте ли го?
Грифин поклати глава.
- Тауфик го чакаше в полето.
- Оставихте го да се изплъзне? Имаш ли представа какви неприятности могат да ни навлекат двамата?
- Няма да избягат далеч. Единственият път, по който могат да минат, е през стария мост. Нейтън отиде да ги причака там.
Преподобният кимна. И това беше нещо. Но ситуацията бе прекалено деликатна, за да я повери на друг. Трябваше да поеме контрола в собствените си ръце.
- Затворете всичко тук - нареди на Грифин. - Не искам да е останала и следа, когато се върна. Ясно?
- Да.
Питърсън захвърли небрежно чука в ъгъла, сякаш не осъзнаваше какво бе направил току-що със стената. След това потърси ключовете за колата в джобовете си и тръгна толкова целенасочено към дупката в стената, че Грифин трябваше да отскочи, за да му направи път.
11.
I
- Монотеизмът - заяви Стафърд.
- Моля? - намръщи се Фатима.
- Монотеизмът е ключът към загадката. Мойсей проповядва, че Бог е един. „Да нямаш други богове освен мен“. А какво отличава Ехнатон от другите фараони?
- Монотеизмът? - предположи Фатима.
- Точно така. Монотеизмът. Преди него Египет има множество богове. Но при неговото управление всичко се променя. За Ехнатон има само един бог. Слънчевият диск. Атон. Всички останали са плод на човешкото въображение и изкуствата. Той не само изказва тази идея, той предприема действия. Затваря храмовете на другите богове, най-вече тези на Амон Ра, главния съперник на Атон. Дори нарежда да заличат името на Амон Ра от всички паметници из цял Египет. Надявам се, че поне това ще признаеш.
- Да го призная? Аз написах книга за това.
- Добре. Манетон, който твърди, че Озарсеф е Мойсей, черпи информация от храма на Амон Ра в Хелиополис. А какво според вас мислят жреците на Амон Ра за Ехнатон, който затваря храмовете им и заличава името на техния бог? Дали не го смятат за узурпатор? - Отпи още една глътка вино, изтри устата си с китката, по която останаха тъмни следи. – Добре - заговори отново, като взе мълчанието за съгласие. - А сега да се върнем пак на Мойсей. Твърди се, че е еврейско дете, пуснато да плава по Нил в тръстикова кошница. Спасен е от дъщерята на фараона, която го кръщава Мойсей, което на иврит означава „изваден от водата“. Но тази история е част от фолклора, нали? Защо една фараонска дъщеря ще кръщава намерено дете с еврейско име? Няма как да знае, че е от еврейски произход. Нито пък е говорила иврит, защото този език тогава не съществува. Не. Обяснението е просто. Мойсей означава „син“ на египетски и е обичайна част от имената на фараоните, като при Тутмос, син на Тот, или Рамзес, син на Ра. Митът за намереното дете е ретроспективен опит да се потвърди еврейският произход на Мойсей. Но истината е, че той е египетски принц.