- В Библията пише, че е убил египетски воин - намръщи се Фатима. - И че е избягал в Мидиам. Не си спомням Ехнатон да е правил нещо подобно.
- Няма как да се постигне пълно съвпадение - каза Стафърд. - Въпросът е дали е достатъчно близко. И определено е. И то дори без да споменаваме забележителните прилики между доктрините на Ехнатон и Мойсей.
- И кои точно са тези прилики?
- Ще ти кажа, ако ми дадеш възможност.
- Моля - отвърна Фатима. - Заповядай.
- Вече ме покани - отбеляза Стафърд и направи широк жест с ръка, като разля по кафтана си вино, което остави кървави следи по плата. Забърса раздразнено капките, след това се съсредоточи и се приготви да продължи изложението си.
II
Инспектор Нагиб Хюсейн по принцип успяваше да се отърси от грижите в полицията, след като затвореше зад себе си вратата на участъка. Жена му и дъщеря му обикновено му действаха ободрително. Но не и днес. Мрачното му настроение не изчезна дори когато се приведе, за да позволи на Хусния да се хвърли на врата му. Опита се да скрие тревогите си от нея, докато я носеше на ръце към кухнята и скришом я целуваше по темето. С нежност и гордост отбеляза колко е пораснала меката ѝ черна косица, макар че скалпът още прозираше под нея.
Ясмин вдигна глава от вечерята, която готвеше. Очите ѝ бяха уморени, кожата ѝ блестеше, овлажнена от парата. Той се опита да си вземе хапка от тенджерата, но тя го плесна през пръстите и той изпусна откраднатото. Двамата се усмихнаха. След тринайсет години брак чувствата им бяха изненадващо свежи. Хусния седеше по турски на пода и рисуваше животни, дървета и къщи в блокчето, което държеше в скута си. Той се надвеси над рамото ѝ, похвали я, зададе ѝ въпроси. Но скоро пак изпадна в униние, замисли се върху световните злини и чак когато Ясмин го докосна по рамото, се усети, че си говори сам. Поклати глава, за да проясни разсъдъка си, и се насили да се усмихне ведро.
- Да? - попита и погледна жена си.
- Нещо те мъчи - отбеляза тя.
- Нищо специално. - Но погледът му се плъзна несъзнателно към дъщеря му.
- Хусния, миличка - каза нежно Ясмин. - Можеш ли да ни оставиш за малко сами? - Хусния вдигна озадачено глава. Но беше добре възпитана и изпълнителна, затова си събра нещата и излезе, без да каже думичка. - Е? - настоя Ясмин.
Нагиб въздъхна. Понякога му се искаше жена му да не го познава така добре.
- Днес намерихме труп - призна ѝ той.
- Труп?
- На млада жена. Момиче.
Погледът на Ясмин се стрелна инстинктивно към вратата, от която бе излязла дъщеря им.
- Момиче значи. На колко години?
- Тринайсет. Може би четиринайсет.
На Ясмин не ѝ бе лесно да зададе следващия въпрос.
- И е била... убита?
- Прекалено е рано, няма как да сме сигурни - отвърна Нагиб. - Но вероятно да.
- Това е трети труп за един месец.
- Другите два бяха в Асют.
- Е, и? Може убийците да са се преместили тук, защото там е станало прекалено опасно за тях.
- Не знаем откога е последният труп. Няма причина и да смятаме, че случаите са свързани.
- Но ти подозираш, че е така, нали?
- Възможно е.
- И какво смяташ да правиш?
- Няма кой знае какво да се прави - сподели той мрачно. - Гамал има други приоритети.
- По-важни от намирането на убиеца на три момичета?
- При създалото се напрежение той смята, че моментът не е подходящ... - Нагиб млъкна безсилно. Хусния започна да пее от другата стая, и то така, че родителите ѝ да я чуят, да не я забравят и да се погрижат за нея.
- Кажи ми, че няма да спреш да търсиш убиеца - настоя гневно Ясмин. - Кажи ми, че ще го заловиш, преди да убие пак.
В ума на Нагиб отново се появи мумифицираният труп, увит в брезент. Коя ли ще е следващата жертва? Погледна жена си право в очите, както правеше винаги, когато говореха за важни неща. Държеше тя да знае, че може да му има доверие.
- Да - обеща ѝ той. - Ще го направя.
III