- Да, преподобни. А вие?
- Не се тревожи за мен. Само се махай оттук.
- Да, преподобни.
Питърсън гледа след него известно време. Голяма беля си навлече с тези хлапета. Глината, от която бяха направени, беше още прекалено мека, не беше закалена в огъня на конфликтите. Ще трябва да се оправя сам. Слезе внимателно при катастрофиралата кола. Трябваше да вземе телефона със снимките.
13.
I
Фатима помълча малко, преди да отговори на Стафърд, може би очакваше той сам да осъзнае колко грубо и агресивно се беше държал. След това започна тихо:
- Да оборя? И какво по-точно?
Стафърд изглеждаше объркан.
- Тезата ми.
- Но ти ми обеща доказателства - изтъкна Фатима. Говореше толкова тихо, че Гейл се напрягаше, за да я чуе. - Как да оборя тезата ти, като не съм чула доказателствата?
Стафърд я гледаше озадачен.
- Какво имаш предвид? Току-що ти приведох доказателствата?
- Нима? - намръщи се Фатима. - И ти наричаш това доказателства? Чух само предположения. Добре конструирани, признавам, но въпреки това само предположения.
- Как може да кажеш такова нещо?
- Драги ми Стафърд, нека ти обясня. Аз лично не вярвам на Библията и на нейния Бог. Вероятно ти вярваш. Може би си убеден, че Той е създал света за седем дни, че животните, които Ной е прибирал в ковчега си, са единствените преживели потопа, че говорим различни езици, защото Бог се е разгневил на хората, които са се опитвали да стигнат до небесата, като строят Вавилонската кула. В това ли вярваш?
- Вече ти казах, че не приемам написаното в Библията буквално.
- Аха. Но въпреки това смяташ, че трябва да я разглеждаме като нещо специално, което е напълно валидно, дори когато противоречи на исторически и археологически находки?
- Не твърдя подобно нещо.
- Радвам се да го чуя. Нека ти кажа какво мисля за Библията. За мен тя е фолклорна история на определен ханаански народ. Нито повече, нито по-малко. Историческата ѝ стойност трябва да се преценява внимателно, както се прави с всяка фолклорна история, а не да показваме към нея специално отношение само защото много хора все още я смятат за свещена. Надявам се, че ще се съгласиш с това, нали? Имам предвид като колега историк.
- Да.
- Добре. Знаеш ли какво трябва да направиш най-напред, ако искаш да провериш историческата достоверност на една фолклорна история? Трябва да я изхвърлиш напълно от ума си, след това да проучиш независими източници, докато установиш истината колкото се може по-точно, чак след това можеш да се върнеш към фолклорната история, за да видиш доколко съвпада. Всеки друг подход би бил субективен. И знаеш ли какво?
- Какво?
- Ако постъпиш по този начин, Библията не издържа проверката. Особено ранните ѝ книги. Няма абсолютно никакви доказателства, че това, което се твърди в тях, се е случило наистина. Няма доказателства, че евреите са съществували като отделен народ по времето на Ехнатон, нито че са живели в Египет на големи групи или че са напуснали тези земи в някакво масово преселение.
Бузите на Стафърд пламнаха - смесена реакция от изпитото вино и враждебността му.
- Тогава откъде идват тези истории?
- Кой да ти каже? Някои очевидно са взети от други култури. Има лесно различими следи от месопотамския епос за Гилгамеш например. Други приличат на вариации по една и съща тема, вероятно защото авторите са искали да втълпят някакво морално послание. Човекът се споразумява с Бога, нарушава споразумението, Бог го наказва. Този мотив се повтаря непрекъснато. Адам и Ева са изгонени от Едем. Каин е прокуден, задето убил Авел. Жената на Лот е превърната в стълб от сол. Аврам бяга от Египет. Вавилон. Ной. Исак. Яков. Списъкът е дълъг. Защото това не е история. Това е пропаганда. Или по-точно - религиозна пропаганда, създадена след като евреите са победени от вавилонците. Чрез нея те трябвало да бъдат убедени, че сами са си виновни за скитничеството и разрушенията, защото не са изпълнили задълженията си към своя бог.
Тя млъкна, отпи вода, за да навлажни устата и гърлото си и се насили да се усмихне, за да се поуспокои.
- Знаеш ли какво? - попита. - Винаги когато историците проверяват историческата достоверност на фолклора, откриват точно това, което може да се очаква: че той е сравнително правдив за събитията, случили се през живота на създателите му, но колкото по-назад във времето се отива, толкова повече къса връзката си с правдата. С едно изключение. В основополагащите митове обикновено има зрънце истина. Да приложим това към еврейския народ. Техният основополагащ мит очевидно е преселението. Библията е изградена около него. Затова съм готова да призная, че вероятно е имало някакво заминаване от Египет. Проблемът е, че единственият народ, за който има доказателства, че е мигрирал през второто хилядолетие преди Христа, са хиксосите. Но това става цели два века преди периода на Амарна. И как така преселението, за което говориш, не е оставило никакви следи? Не говорим за неколкостотин души. Дори не и за хиляди. Според Библията става въпрос за повече от половината от населението на Египет. Дори да допуснем, че си имаме работа с огромно преувеличение, не мислиш ли, че някой все е щял да го забележи? Знаеш ли, Стафърд, че има надпис, който е документирал бягството на двама роби от Египет в Ханаан? Двама! А искаш да повярвам, че десетки хиляди ценни работници стават и си тръгват и никой не казва и дума? И не мислиш ли, че някой все би намерил някаква следа от четирийсетте години, които са прекарали в Синай? Каквато и да е следа. Археолозите са открили останки от преддинастичните времена, от династичната епоха, от гръко-римската и ислямската ера. А от преселението? Нищо. Нито монета, нито парченце от глинен съд, нито гроб, нито дори следи от огън. И то не защото не са търсили, повярвай ми.