Джипът лежеше на едната си страна, скърцаше, пухтеше и съскаше сякаш изпитваше силна болка. Преподобният клекна и погледна през празното пространство, където някога се намираше предното стъкло. Нокс беше привързан с предпазния колан за шофьорската седалка, бе полегнал върху предната лява врата, косата му бе влажна и лъскава, от ъгълчето на устата му излизаха кървави мехурчета, които се издуваха и свиваха в ритъма на дишането му. Отвори очи, погледна Питърсън и стана ясно, че го е познал. След това погледът му се размъти и клепачите му отново се затвориха.
Питърсън се подпря на разбитата кола и се пресегна през счупеното предно стъкло. Започна да търси мобилния телефон на Нокс. Потупа десния джоб на панталона му, намери портфейла, но не го взе. Изпъна се докрай, за да достигне левия му джоб. В него напипа нещо компактно и твърдо, но не успя да го измъкне. Опита се да откопчае предпазния колан, да приближи Нокс към себе си и така да му вземе телефона, но токата заяде и не искаше да излезе от гнездото. Отдръпна се ядосан, клекна и се замисли какво да прави.
Знаеше, че тежките мозъчни сътресения често увреждат краткосрочната памет. Като млад, още преди да открие Бог, падна от покрива на къща, в която се опитваше да проникне. Когато дойде в съзнание, лежеше на асфалта, а съучастникът му се скъсваше от смях. И до ден днешен нямаше спомен какво се бе случило в дванайсетте часа преди падането. Така че беше напълно възможно, дори силно вероятно Нокс да не си спомня катастрофата или събитията преди нея. Ами ако си ги спомни? Ако оцелее и паметта му се окаже недокосната? Въпросът беше - има ли лесен начин да се погрижи както за телефона, така и за Нокс?
Разумът на смъртните не беше достатъчно мъдър за такива въпроси, което не значеше, че те нямат отговори. Питърсън коленичи в канавката, наведе глава и започна да се моли. Бог винаги отговаряше на тези, които имаха уши да го чуят. Дори не му се наложи да чака дълго. В ума му ярко проблеснаха числата двайсет и тринайсет. Те можеха да значат само едно - Левит, 20:13:
„Ако някой легне с мъж като с жена, и
двамата са извършили мръсотия: да
бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях.“
Така да бъде. Когато Бог се изразяваше така ясно, на хората не им оставаше нищо друго, освен да се подчиняват. Той заобиколи обърнатата кола. От счупения резервоар капеше дизел и се събираше в малка локва върху засъхналата кал на брега. На таблото на джипа имаше запалка. Той я натисна да провери дали работи и отиде да търси камък. Намери голямо парче кремък, върна се с него при автомобила и започна да удря резервоара, докато капките се превърнаха в силна струя и локвата се уголеми. Заобиколи от другата страна, откъсна парче хартия от документите на колата, поднесе запалката към него, хвърли го в локвата гориво и отскочи, преди огънят да му опърли веждите.
Дизелът пламна като огромен оранжев балон в нощното небе. Но след първоначалното огнено избухване пламъците отслабнаха и започнаха кротко да облизват основата на обърнатата кола. Тапицерията на седалките тлееше и отделяше задушлив дим, който обаче бързо излизаше през счупените прозорци и вътрешността отново се изпълваше с чист въздух.
Питърсън се намръщи. Дори Нокс да се задуши, той пак трябваше да му вземе телефона. Коленичи отново до преобърнатата кола и провря глава вътре въпреки ужасната горещина. Предпазният колан продължаваше да заяжда. Мъчеше се с всички сили да го откопчае, дърпаше, разклащаше го и буташе, докато най-накрая успя да го извади. Излезе да си поеме дъх от силната жега и дима, след това отново се вмъкна вътре, сграбчи Нокс за яката, изтегли го напред и точно се канеше да посегне към джоба му...
- Хей!
Питърсън гузно изтърва Нокс и отскочи назад. До канавката стояха двама мъже с флуоресцентни фенери, които бяха насочили право към него. По-високият се спусна при катастрофиралата кола. Носеше униформа на службата за поддръжка на пътищата, на джобчето имаше значка с името му - Шариф. Каза нещо на арабски. Питърсън поклати неразбиращо глава.
- Американец съм - информира го той.
- Какво се е случило? - премина на английски Шариф.
- Намерих ги в това състояние - отвърна Питърсън. И кимна към Нокс. - Този е още жив. Опитвах се да го извадя, преди да се е задушил.
Шариф кимна.
- Ще ви помогна.