Приключи с обработването на снимката, запамети я и се зае със следващата. Когато свърши и с последната, написа отговор на Нокс и прикрепи към него вече ясните изображения. Погледна колко е часът и въздъхна тежко. Трябваше да тръгва за Амарна само след няколко часа. Бързо започна да се приготвя за сън, трябваше да поспи поне малко.
15.
I
Фарук наблюдаваше през главния вход как Питърсън паркира своята тойота на празно място.
- Може само да ми се е сторило - прошепна Шариф. - Може да не е било така.
- Може - съгласи се Фарук.
- Но просто беше... Не мога да се отърва от това усещане. Сякаш му попречихме. Като че ли търсеше нещо. А това, което ви казах за предпазния колан, е самата истина.
- Чужденци - промърмори Фарук и изплю парченце тютюн. Мразеше ги всичките, но най-много американците и англичаните. Как се държаха само! Още живееха в миналото.
- Имате ли още нужда от мен? - попита Шариф.
Фарук поклати глава.
- Ще ви се обадя, ако имам въпроси.
- Но сутринта, нали? Трябва да поспя.
- С всички ни е така. - Детективът хвърли цигарата, когато Питърсън се доближи до главния вход на болницата. Поведе го към временния кабинет, който му бяха отделили. Когато влязоха, му посочи стол и отгърна чист лист в бележника си.
- Разказвайте - подкани го. - Какво се случи?
Питърсън кимна.
- Искам първо да ви кажа, че съм археолог - започна той. Разтвори ръце и се усмихна, според него самия - искрено и ведро. - Тук съм на разкопки в Борг ел-Араб. По-рано през деня, т.е. вчера, ни посети д-р Омар Тауфик, той е шеф на Върховния съвет по антиките в Александрия. С него беше мъж на име Даниел Нокс, британски археолог.
Фарук изсумтя.
- Нали не ми казвате, че единият от мъжете, които докарахте, е началникът на Върховния съвет по антиките в Александрия?
- Боя се, че да.
- Да му се не види!
- Поговорихме малко. Разведохме ги неофициално из разкопките. След това те си тръгнаха. И забравих за случилото се. Но след като се стъмни, установихме проникване на нарушител.
- Нарушител?
- Не е необичайно - въздъхна Питърсън. - Местните бедуини са убедени, че изравяме несметни съкровища. Че защо иначе ще копаем? Няма такова нещо, разбира се. Но те не ни слушат...
- Значи този нарушител?...
- Да. Прогонихме го от разкопките, той се качи в кола, управлявана от друг човек.
- И вие тръгнахте след тях?
- Не можем просто да оставим непознати да се разхождат из разкопките. Могат да повредят важни находки. Исках да им дам урок. Смятах, че така ще сплаша и други потенциални нарушители. Но бях доста след тях. После видях пламъците. - Сви рамене. - Отидох възможно най-бързо. Беше ужасно. Единият, онзи Нокс, още беше вътре. Притесних се да не се задуши. Успях да откопчая предпазния му колан. Тогава, слава Богу, дойдоха хората от поддръжката на пътищата.
Лекар с уморен вид почука и влезе.
- Лоши новини - съобщи той. - Мъжът от Борг, египтянинът.
- Мъртъв ли е? - попита мрачно Фарук.
Лекарят кимна.
- Съжалявам.
- А другият?
- Трета степен сътресение на мозъка, вдишал е дим, средни изгаряния. С дима и изгарянията ще се справим. Сътресението е по-проблематично. Няма как да сме сигурни дали ще се възстанови, поне не толкова скоро. Зависи какво увреждане е настъпило при удара, как се покачва вътречерепното налягане, как...
- Кога ще мога да говоря с него?
- След два или три дни...
- Може да е виновен за смъртта на другия мъж - строго каза Фарук.
- А - смънка лекарят и се почеса по бузата. - Ще му спра морфина. Ако имаме късмет, до сутринта ще е в съзнание. Но не се надявайте прекалено. Вероятно страда от ретроградна и антероградна амнезия.
- На лекар ли ви приличам? - намръщи се Фарук.
- Извинявайте. Доста е вероятно да не помни нищо непосредствено преди и след катастрофата.
- Въпреки това трябва да говоря с него - натърти Фарук.
- Както желаете. - Кимна и излезе.
- Какви ужасни новини - въздъхна Питърсън, когато инспекторът му преведе разговора. - Ще ми се да имах възможност да помогна повече.
- Направили сте каквото е било по силите ви.
- Да. Нещо друго?
- Оставете адрес и телефон за връзка.
- Разбира се. - Питърсън взе лист хартия, написа си номера и указания как да се стигне до разкопките. След това стана, кимна и излезе.