Фарук го наблюдаваше как се отдалечава. Нещо не беше наред, но в момента бе прекалено уморен, имаше нужда да се наспи. Прозя се широко и стана. Само да свърши още нещо. Ако Нокс наистина имаше вина за смъртта на видния археолог от Александрия, трябваше да бъде поставен под наблюдение: пред вратата му трябваше да има човек. Утре щеше да се върне и да разбере какво, по дяволите, се бе случило.
II
Гейл се унасяше, но изведнъж се стресна, седна в леглото и запали лампата. Двете книги на Стафърд лежаха на нощното й шкафче. Взе тази за изгубените съкровища на цар Соломон и я отгърна на страницата със снимката на Медния свитък, най-мистериозната от находките от Мъртво море: карта на съкровище на иврит, но с аномалия, която никой досега не бе успял да обясни успешно: седем комбинации от гръцки букви.
KN ХАГ HN I ТР К
Приближи книгата до лаптопа, включи го и отвори снимката на Нокс с мозайката. Цялата се разтрепери, когато видя, че буквите бяха същите, макар и подредени различно. Фигурата от мозайката беше обърната към KN; линията, която образуваше звездата със седем лъча, преминаваше покрай останалите шест комбинации в абсолютно същия порядък като в Медния свитък.
Тя седна на стола. Беше поразена, объркана и изпълнена с енергия. Медният свитък беше документ на есеите и така се свързваше с разкопките на селище на терапевтите, за които Нокс говореше. Но дори и така да беше...
Тя грабна телефона. Нокс несъмнено би искал да чуе това веднага, независимо колко беше часът. Но не вдигаше. Остави му съобщение да ѝ звънне незабавно. След това продължи да чете книгата на Стафърд и да разглежда снимките. Разсъждаваше какво би могло да означава всичко това, мозъкът ѝ кипеше, разбуден от загадката.
III
Питърсън премести тойотата си в тъмния край на паркинга и остана там да наблюдава главния вход на болницата. Не смееше да си тръгне, преди да се е погрижил за телефона на Нокс.
Мина цяла вечност преди Фарук най-накрая да излезе. Детективът запали цигара и уморено закрачи към колата си, след това си тръгна. Питърсън изчака за всеки случай още десет минути, след това се върна в болницата. Но първо трябваше да свърши нещо друго. Лицето и ръцете му бяха изцапани с гориво и кал. Така се набиваше на очи. Намери мъжката тоалетна, съблече се, изми се старателно и се избърса със салфетки. Не беше идеално чист, но засега стигаше. Погледна си часовника. Трябваше да побърза.
Едно семейство си говореше приглушено и тревожно в приемната. Дебела жена се беше опънала на пейката. Питърсън мина през една летяща врата и се озова в слабо осветен коридор. Надписи на арабски и английски. Онкология и педиатрия. Не това търсеше. Качи се по задното стълбище и се озова в друг коридор. Лекар се суетеше между ранените пациенти на количките, адреналинът му отдавна се беше уталожил и сега изглеждаше просто изтощен. Питърсън го подмина с бърза крачка и през една двойна врата се озова в малка стая с шест легла. Тръгна между тях, като внимателно оглеждаше лицата на болните. Никаква следа от Нокс.
Върна се обратно по коридора и влезе в друго отделение. И там имаше шестима души, но никой от тях не беше Нокс. Продължи да проверява стаите, но без никакъв успех, излезе пак на стълбището и се качи един етаж по-нагоре. През друга летяща врата се озова в подобен коридор. На дървен стол до най-близката стая дремеше полицай. Главата му бе облегната на стената. Проклетият Фарук! Но мъжът спеше и наоколо не се виждаше жива душа. Питърсън се промъкна тихо, като се ослушваше напрегнато за някаква промяна в ритъма на тихото му похъркване. Бог беше с него и той стигна до вратата, без да събуди полицая. Отвори я внимателно и я остави открехната зад себе си.
Вътре беше тъмно. Даде на очите си няколко секунди, за да се приспособят, след това тръгна към леглото. Питърсън имаше дълъг опит с болниците. Забеляза системата с физиологичен разтвор и усети острия мирис на лекарства. Огледа се за дрехите на Нокс, намери ги сгънати на един шкаф. Върху тях бяха струпани личните му вещи, сред които и телефонът. Прибра го в джоба си, обърна се, но се спря и се замисли.
Със сигурност нямаше да му падне по-добра възможност веднъж завинаги да се разправи с Нокс. Заспалият отвън полицай после щеше да се кълне, че не е мигнал цяла нощ и никой не е влизал в стаята. В тази изостанала езическа държава всички веднага ще приемат, че Нокс не е издържал на последствията от катастрофата. Шок. Травма. Сътресение. Изгаряния. Вдишване на дим. Ще му направят повърхностна аутопсия. А и той си беше грешник. Заслужи си съдбата.
И той пристъпи към леглото му.