16.
I
Когато в пет часа без дванайсет минути Гейл слезе, Стафърд и Лили вече я чакаха пред дясната врата на джипа.
- Съжалявам - извини се тя и вдигна за оправдание книгата на Стафърд. - Не можах да я оставя.
- Добра е, нали? - усмихна се той самодоволно.
- Медният свитък - поде тя, когато със Стафърд се качиха в колата, а Лили отиде да отвори портите. - Истински е, нали?
- Нали не мислиш, че имам навика да пълня книгите си с измислени находки? — попита той кисело. - Иди в Йорданския археологически музей, ако не ми вярваш.
- Нямах това предвид - каза Гейл и запали двигателя. Почака го да загрее, преди да потегли. - Но откъде си сигурен, че не става въпрос за фалшификат?
- Ако е фалшификат, със сигурност не е от нашето време - заяви той, когато Гейл удари спирачки, за да се качи Лили. - Научните анализи доказват това отвъд всякакво съмнение. Едва ли е и древен фалшификат, защото есеите не са известни с фриволността си, нали? Особено като имаме предвид, че става въпрос за 95% чистота на медта - металът е на практика абсолютно чист за ритуалните им нужди. А есеите са се отнасяли много сериозно към чистотата.
- Така е.
- Пък и не става въпрос за един метален лист, а за три, намерени заедно - пък това са доста фалшификати. Не са надраскани по обичайния начин с широк инструмент. Някой е изсякъл буквите отзад с длето. Много прецизна работа, повярвай ми. Не, който си е направил целия този труд, го е сторил само защото е вярвал, че създава оригинал.
- Вярвал е? - не разбра Гейл.
Той я удостои с усмивка като учител, награждаващ буден ученик.
- Изглежда, текстът е преписан от друг по-стар документ, вероятно от човек, който не е знаел езика. Предполагам, че е възможно някой шегаджия да е направил фалшификат върху папирус или пергамент, а есеите са решили, че е оригиналът. Толкова силно са го почитали, че когато е започнал да се разпада, са го преписали, но върху мед. Но това е само недоказана хипотеза, нали?
Теглена от магаре каруца, натоварена с дълги зелени стъбла от захарна тръстика, които се поклащаха като пола на хавайска танцьорка, блокира тесния път и Гейл бе принудена да забави ход. Все още беше тъмно, но хоризонтът на изток бе започнал да просветлява от първите лъчи на зората. Стафърд се пресегна и натисна клаксона, след това още веднъж и още веднъж, докато Гейл не му бутна ръката.
- Няма къде да отбие - обясни тя.
Стафърд се намръщи, кръстоса крака и скръсти ръце на гърдите си.
- Осъзнаваш ли колко е важен за филма ми този кадър с изгрева? — попита недоволно той.
- Ще стигнем навреме.
- Ехнатон е избрал Амарна за своя столица заради изгрева на слънцето между двете скали, които наподобяват символа на Атон. Това ще е първият ми кадър. Ако не го снимам...
- Ще го снимаш - увери го тя. Каруцата най-накрая намери къде да отбие. Гейл махна с благодарност, когато я подмина, а от ускорението книгата на Стафърд изпадна от таблото. Той я вдигна, прелисти я авторитетно и гордо и се задържа на страницата, на която имаше негова снимка пред Стената на плача, за да се полюбува на себе си. Гейл кимна към фотографията.
- Защо си толкова сигурен, че съкровищата от Медния свитък са от храма на Соломон? - попита тя.
- Мислех, че си прочела книгата.
- Не успях да я завърша.
- Надписът е на иврит - отвърна ѝ той. - Бил е собственост на есеите. Затова съкровището без съмнение е еврейско. А указаните количества са умопомрачителни - над четирийсет тона злато. По днешни цени струва милиарди долари. Такова богатство може да притежава само изключително богат владетел или много мощна институция. Същевременно се твърди, че част от това съкровище е натрупано от десятък, а такъв данък се плаща обикновено на религиозни организации. Останалите ценности са предмети, свързани с религията - потири и свещници. Очевидно собственик на всичко е религиозна институция. В древен Израил това означава или първия храм - този на Соломон, разрушен от вавилонците през 586 г. пр. Хр., или втория храм, построен върху руините на първия и разрушен от римляните през 70 г. сл. Хр. Повечето учени свързват Медния свитък с втория храм. Но в книгата си доказвам, че тази връзка е невъзможна.
- Доказваш?
- Всичко е въпрос на дати - каза Стафърд. - Нали помниш, че Медният свитък е открит в пещерите на Кумран. А Кумран е завзет и окупиран от римляните през 68 г. сл. Хр., две години преди падането на Йерусалим. Привържениците на теорията за втория храм ще те накарат да повярваш, че евреите са изнесли съкровището от територията, контролирана от тях, заровили са го в окупираната от римляните земя и са скрили картата за него точно под носовете на римските гарнизони. Колко луд трябва да си, за да направиш подобно нещо? Но дори това не е най-важното. Медният свитък е намерен под другите свитъци, които пък са оставени там най-малко двайсет години преди римската инвазия. И както вече казах, те са преписани от друг по-стар документ. А шрифтът е особена версия на архаичен иврит с квадратни знаци от 200 г. пр. Хр., а може би и от по-рано. Кажи ми сега каква е вероятността съкровищата от втория храм да са скрити от римляните стотици години преди те да се появят по тези земи?