Естествено, никой не застана на негова страна. Шефката му се възползва от възможността да го уволни. Тя никога не го беше харесвала. Отмъстителната кучка сигурно беше пуснала слух, защото никой не отговаряше на молбите му за работа. Никой, освен Питърсън. Какво очакваха от него? - помисли си той гневно. Да гладува?
През рева на двигателя дочу странен шум. Отпусна педала на газта и погледна през рамо. Пътниците му отзад пееха. Огрените им от луната лица сияеха от набожност, бяха вдигнали ръце в екстаз и отдаваха заедно почит на Бога. И без това лошото му настроение се развали още повече. Може пък да имаше нещо в религията. Може би ако и той започне да вярва така, привлекателните млади жени няма да пищят ужасени, когато си сложи ръката на крака им.
Може би.
III
Нокс внезапно дойде в съзнание. В замъгления му мозък се прокрадна страх, без да е съвсем сигурен от какво. В стаята беше съвсем тъмно, само светлините на преминаващите коли от време на време рисуваха жълти фигури по тавана. Но това само още повече го разтревожи, защото не успя да разбере къде се намира. Опита се да вдигне глава, но в шията му нямаше никакви сили. Помъчи се да се изправи, но чувстваше ръцете си омаломощени и напълно безполезни. Съсредоточи се върху очите, завъртя ги наляво, надясно, нагоре, надолу. На ръката му имаше система. Проследи прозрачната тръбичка до стойката с банките. Болница. Това обясняваше защо се чувства толкова зле. Но нямаше никакъв спомен какво го бе довело тук.
Отвън пак премина кола и предните ѝ фарове осветиха силует на мъж до нощното му шкафче, който се взираше в него. Той измъкна възглавницата изпод главата на Нокс, хвана я здраво с две ръце и като че ли се канеше да я притисне в лицето му. Чу се тракане на токчета по плочките в коридора, което все повече се приближаваше. Мъжът изчезна в сенките. Нокс се опита да извика, но не успя да издаде и звук. Тракането на токчетата подмина стаята, после изчезна през летящата врата и настъпи тишина.
Мъжът отново излезе от сенките с възглавница в ръка. Постави я върху лицето на Нокс и притисна силно. До този момент всичко беше като халюцинация, като кошмар. Но когато възглавницата се стовари върху него и той не можеше да си поеме въздух, сърцето му изведнъж започна да помпа здраво, по вените му се втурна адреналин, който със закъснение му даде сили и му позволи да се раздвижи. Нокс дращеше ръцете на мъжа, риташе със стъпала и колене и се опитваше да се извърне настрани, да си поеме дъх. Но нямаше от какво да се оттласне, мускулите му отново се умориха, а от липсата на кислород главата му се замая. Тялото му се предаваше. В последен опит да издере лицето на нападателя, той замахна с ръка и толкова силно дръпна тръбичката на системата, че стойката се заклати и се стовари с грохот на пода. Възглавницата веднага се отдръпна от лицето му и падна на земята, а Нокс пое най-дълбокия дъх в живота си и усети как кислородът се смеси с кръвта му.
Вратата рязко се отвори. Влетя полицай, който светна лампата и видя падналата стойка на системата и тежко дишащия Нокс. Върна се в коридора и започна панически да вика за помощ. Нокс лежеше изпълнен с ужас, че нападателят може да го довърши, но тогава се появи лекарят - беше с двудневна брада, а очите му тежаха от умора. Той вдигна стойката на системата и провери тръбичката, след това заби отново иглата в ръката на Нокс.
- Защо ми причиняваш това? - промърмори той. - Искам малко да поспя.
Нокс се опита да каже нещо, но устата му не го слушаше и от нея излезе само дрезгав хрип. По бузата му потече слюнка. Сестрата състрадателно я обърса. Лекарят провери пулса на Нокс и вдигна вежда.
- Паника, а? - каза. - Нормално е. Претърпя ужасна катастрофа. Но вече си в безопасност. Това е болница. Нищо лошо не може да ти се случи тук. Трябва само да си почиваш. Както и всички ние. - Вдигна възглавницата от пода, потупа я и я върна под главата на Нокс. След това кимна доволно и излезе, като преди това угаси лампата и остави Нокс в ръцете на непознатия, който искаше да го убие.
17.
I
Фериботът на река Нил беше малко по-голям метален сал с мотор. Гейл се облегна на парапета и се загледа в рибарите, които избутваха с плоските си гребла своите небесносини лодки през гъстата водна растителност. Коптски монах си мърмореше нещо, докато прокарваше пръст по дребния шрифт на библията си. Деца бяха провесили крака над водата и чакаха внезапно проблясване на лъчите по люспите на риба. Четирима млади селяни наблюдаваха втренчено Стафърд и се подсмихваха. Но дори това не можеше да помрачи доброто му настроение, което го завладя, след като снима сцената с изгрева.