Лили се намръщи.
- Смяташ, че е бил садист?
- Възможно е. Да речем, че шефът ти е прав и Ехнатон е страдал от някаква ужасна болест. Не е трудно да си представим, че е изпитвал удоволствие от страданията на другите, нали?
- Не.
- Но истината е, че не съм сигурна. Никой не е. Нито аз, нито Фатима, нито шефът ти. Просто нямаме достатъчно доказателства. Трябва да намерите начин да кажете това на зрителите си. Всичко във филма ви ще са само предположения, а не факти. Всичко.
Лили присви инатливо очи.
- Думите на Фатима от снощи ли са причината да кажеш това?
- Какво имаш предвид?
- Онези талатати, на които Ехнатон е изобразен без гениталии. Те ви притесняват. Затова отиде да си легнеш.
Гейл усети, че се изчервява.
- Просто смятам, че е прекалено рано да правим изводи.
- Тогава защо тя ни каза за тях?
- Това е прекрасна част от Египет. Хората са очарователни, историята е като приказка, но никой не идва тук. Фатима иска да промени това.
- И ние сме примамката?
- Не бих се изразила така грубо.
- Всичко е наред - усмихна се Лили. - Всъщност се радвам. Ще ми се филмът да свърши нещо полезно.
- Благодаря.
Лили кимна
- Може ли да ти задам един глупав въпрос? Измъчва ме откакто дойдохме, но все нямам смелост да попитам.
- Разбира се.
- Става въпрос за произношението. В древната египетска азбука не е имало гласни, нали? Откъде знаете тогава как са се произнасяли имена като Ехнатон и Нефертити?
- Това изобщо не е глупав въпрос - усмихна се Гейл. - Истината е, че не знаем със сигурност. Но имаме известни подсказки от други езици, най-вече коптския.
- Коптския? - свъси чело Лили. - Мислех, че коптите са религиозна общност.
- Така е - съгласи се Гейл. — Всичко тръгва от завоюването на Египет от Александър Велики. Той въвел гръцкия като официален език за администрацията, но хората продължили да си общуват на египетски, разбира се. Писарите постепенно придобили навика да записват египетската реч с гръцката азбука, в която е имало гласни. Така се ражда коптският, който става официален език на ранните християни по тези земи, затова двете понятия донякъде се припокриват. Всеки път, когато открием египетски текст, написан на коптски, придобиваме доста правдива представа за оригиналното произношение. Разбира се, не пълна, особено за епохата на Амарна, която е приключила около хиляда години преди Александър. За нея съдим най-вече по шумерския клинопис, а не толкова по коптския. А това е много трудно, повярвай ми. Затова името на Ехнатон е изписвано по толкова различни начини през годините. Викторианците всъщност са го знаели като Куенатен или Кенуатен, но напоследък... - Тя млъкна, сложи длан върху корема си и започна да диша бързо и тежко.
- Какво има? - попита тревожно Лили.
- Нищо. Само малко ми прилоша.
- Това проклето слънце.
- Да. - Гейл се окопити и успя да се усмихне. - Имаш ли нещо против да се върна в колата и да поседна вътре за малко?
- Разбира се, че не. Искаш ли да дойда с теб?
- Благодаря, но ще се оправя. - Тя се заклатушка надолу по пътеката към паркирания джип. Туристическите полицаи подремваха пред собствената си кола. Гейл взе книгата на Стафърд от таблото, седна на шофьорската седалка и усети как нагрятата тъмна синтетична тапицерия залепна за нея. Прелисти страниците и намери каквото търсеше.
Да. Точно както си спомняше.
Но това беше невъзможно. Просто невъзможно. Или пък не?
IV
В мига, в който стойката на системата се строполи на пода, Питърсън разбра, че шансът му се бе изплъзнал. Сега му оставаше само да се надява, че ще се измъкне незабелязано. Скри се зад вратата, когато полицаят надникна вътре, и излезе, когато той тръгна да търси сестра. Мина през летящата врата в края на коридора, слезе два етажа надолу и напусна сградата през противопожарния изход. След това седна в тойотата си и остана известно време неподвижен, за да се съвземе и да премисли случилото се.
Гордееше се със силния си характер. Със способността си да се контролира. Но в момента напрежението го побеждаваше. Нокс със сигурност щеше да разгласи нападението. Дори и да не си спомня случилото се вчера, с лекота ще опише нападателя и Фарук веднага ще направи връзката. Отричането нямаше да спаси Питърсън. Имаше нужда от алиби. Трябваше да се върне на разкопките.