В този миг се отвори прозорец на първия етаж. Вдигна глава и видя Нокс да скача през него върху купчината пясък отдолу, а след това да се изправя с мъка на крака и да тръгва към шосето.
Питърсън потръпна. Почувства, че му се дава още един шанс. Бог е искал той да види това. И значеше, че още има задачи за него. Дълбоко в сърцето си знаеше, че е така, и без да се поколебае, прие мисията.
Включи тойотата на скорост и последва Нокс по шосето. Видя го как се строполи в едно такси. Последва таксито на изток през Александрия, докато то спря пред висок сив жилищен блок. Нокс слезе, клатушкайки се, и изчезна във входа. Питърсън паркира и отиде да прочете имената на звънците. На шестия етаж живееше някой си Огюстен Паскал. Така се казваше най-прочутият подводен археолог в Александрия. Със сигурност Нокс отиваше при него. Вратата на асансьора се отвори и през нея излязоха две жени, които не спираха да си бъбрят, докато прекосяваха фоайето. Питърсън не можеше да си позволи да бъде видян. Наведе глава и забърза обратно към тойотата, за да изчака там възможността, която бе сигурен, че неговият Бог ще му предостави.
18.
I
Лили наблюдаваше с любопитство слизащата към джипа Гейл. Като я видя как сграбчи книгата на Стафърд и започна нетърпеливо да я прелиства, си спомни как бе разпитвала шефа ѝ за Медния свитък.
Сигурна беше, че нещо ще се случи.
Тя също тръгна надолу и се приближи тихо изотзад. Беше само на няколко крачки, когато Гейл я чу, затвори рязко книгата на Стафърд и се опита да я скрие непохватно.
- Господи! - възкликна тя и сложи ръка на сърцето си. - Стресна ме.
- Извинявай - отвърна Лили. - Не исках. - И постави длан върху рамото на Гейл. - Сигурна ли си, че си добре?
- Добре съм. Моля те, не се тревожи.
- Как да не се тревожа? След всичко, което направи за нас.
- Нищо не е, наистина.
Лили си позволи да се усмихне дяволито.
- Медният свитък, нали?
Очите на Гейл се разшириха.
- Как разбра?
- Стига, Гейл. Трябва да играем покер, преди да си тръгна. Хайде, изплюй камъчето.
Погледът на Гейл се стрелна тревожно към Стафърд, но очевидно нуждата ѝ да сподели се оказа по-силна.
- Нали няма да кажеш на никого? - попита тя. - Не и преди да проумея какво означава.
- Имаш думата ми - кимна Лили.
Гейл отвори книгата и показа комбинациите от гръцки букви на Медния свитък.
- Виждаш ли това? - попита. - Първите три групи букви трябва да се произнесат Кен-Хаг-Ен.
- Кенхаген? - намръщи се Лили. - Да не би да имаш предвид... Ехнатон?
- Да, мисля, че е това.
- Но това е невъзможно.
- На мен ли го казваш? - Гейл се изсмя тъжно. - Медният свитък е еврейски документ, а вие сте тук да снимате филм, с който да заявите, че Ехнатон е бил Мойсей.
- Господи! - промълви Лили. Тя погледна към Стафърд. - Съжалявам, Гейл. Трябва да ми позволиш да му кажа.
Тя поклати енергично глава.
- Той няма да е доволен.
- Шегуваш ли се? Това е истинска бомба.
Гейл вдигна книгата на Стафърд.
- Не си ли я чела? Той печели пари и слава, като твърди, че съкровищата от Медния свитък са от храма на Соломон. Искаш да му кажеш, че се е объркал напълно и че те всъщност са местни съкровища?
- Местни?
- Ако това наистина е името на Ехнатон - кимна Гейл. - Точно това означава.
- Но Медният свитък е на иврит - протестира Лили.
- Да, но е преписан от друг по-стар документ. Може би есеите са го превели, докато са го преписвали. Ако сте прави, че Ехнатон е Мойсей, тогава есеите са неговите истински потомци.
- Какво искаш да кажеш?
- Чела ли си Химна на Атон от Ехнатон? Той много добре показва начина му на мислене. В общи линии той дели всичко на слънце и мрак, добро и зло. Точно такъв е бил и светогледът на есеите. Те се наричали „Синове на светлината“ и се чувствали длъжни да водят битка на живот и смърт със „Синовете на мрака“. Те също са имали култ към слънцето. За тях Бог е бил „идеалната светлина“. Всяка сутрин са се молили, обърнати на изток, подканяли са слънцето да изгрее. Дори са носели със себе си кърпи, с които са покривали лицата си, за да не обидят слънцето. Използвали са слънчев календар също като нас. А Амарна е обърната на 20 градуса южно от източната посока, Кумран е точно на същата ос.
- Господи! — промълви Лили.
- Ритуалните текстилни материи на есеите са египетски, както и боите. Погребенията им са египетски. Археолози дори са открили анкх301 на надгробен паметник в Кумран, а този йероглиф е символът на живота за Ехнатон. Също така са маркирали свитъците си с червено мастило, а това се среща само в Египет. А ето сега и Медния свитък. Древните египтяни понякога са изписвали важните си документи върху мед. Никой друг не го е правил - поне доколкото аз знам. Свитъците от Мъртво море са пълни с препратки за духовния лидер на есеите, месианска фигура, споменавана само като „Учителя по праведност“. Точно така е бил известен и Ехнатон в Амарна.