- Значи е истина. Няма как да не е.
- Не е задължително. Амарна и Кумран ги делят повече от хиляда години. А и всички доказателства, които току-що приведох, са косвени. Никой не е открил досега пряка връзка.
- Медният свитък не е косвено доказателство - отбеляза Лили.
Последва мълчание.
- Не - призна накрая Гейл. - Не е.
II
Майсторите си бяха тръгнали от апартамента на Огюстен Паскал преди седмица, но бяха оставили след себе си характерната миризма - смесица от боя и разтворител. Най-силно се усещаше сутрин, когато проклетата нова зора изгряваше подигравателно над лекия му махмурлук и празното място до него. Вече две седмици спеше на това легло, а още не го беше пробвал. Нещо сериозно се бе объркало в живота му.
Чу силно тропане по външната врата. Отвратителните му съседи непрекъснато се оплакваха. Обърна се настрани, покри ухото си с възглавницата и изчака да се разкарат. Господи, колко беше уморен. Въпреки скъпото ново легло и хубавия матрак, фините чаршафи и възглавниците от патешки пух, не помнеше да е спал някога толкова зле и да се е събуждал с такава безмилостна умора.
Тропането не спря. Той извика раздразнено, стана, обу джинси и навлече пуловер, и отиде да отвори.
- Какво, мамка му?... - изсъска, но после видя Нокс. Забеляза, че е ранен. - Мили Боже! Какво, по дяволите, ти се е случило?
- Катастрофа - изломоти завалено Нокс. - Нищо не помня.
Огюстен го погледна ужасено, обърна се и тръгна към спалнята, за да си вземе якето.
- Ще те заведа в болницата.
- He - изхриптя Нокс. - Там не е безопасно. Един човек. Сложи възглавница на лицето ми.
- Какво? Кой?
- Не знам. Беше прекалено тъмно.
- Ще се обадя в полицията.
- Не! Никаква полиция. Никакви лекари. Моля те. Разбери какво става.
Огюстен сви рамене и помогна на Нокс да стигне до дивана, след това отиде в кухнята, наля и на двамата по чаша вода и изпи своята на един дъх.
- Добре - каза той и си избърса устата. - Да започнем отначало. Катастрофа, значи. Къде стана?
Нокс поклати глава.
- Не помня. Последното, което си спомням, е как пих кафе с теб.
- Но това беше онзи ден! — възкликна Огюстен. - Имаш ли някакви касови бележки? Нещо друго, по което да проследим пътя ти?
- Не.
- Ами мобилният ти телефон? Виж на кого си се обаждал.
Нокс потупа тъжно джоба си.
- Загубил съм го.
- Тогава електронната поща. - Той помогна на приятеля си да стигне до масата, сложи пред него лаптопа си и се свърза с интернет. Нокс влезе в пощата си и видя, че има непрочетено съобщение от Гейл.
„Здрасти, Даниел,
Пращам ти обратно твоите снимки на терапевтите, поне тези, които успях ла обработя. Другите бяха много тъмни и размазани и за толкова кратко време не мога да направя нищо повече, но ще продължа да ги обработвам. Къде ги снима? Пак ли си се забъркал в нещо? Нямам търпение да разбера. Днес развежлам едни хора в Амарна, но ще ти се обадя довечера.
И ти ми липсваш.
С цялата ми обич, Гейл".
Сърцето на Огюстен заби силно, докато четеше съобщението. По лицето му не остана и капчица кръв.
- Всичко наред ли е? - попита Нокс, който го гледаше озадачен.
- Снимки на терапевти? - изуми се Огюстен. - Къде, по дяволите, си снимал терапевти?
- Откъде да знам? - сви рамене Нокс. - Забрави ли, че имам сътресение на мозъка?
Приятелят му кимна.
- Отвори проклетите снимки. Става интересно.
III
Сред притурките в книгата на Стафърд имаше пълна транскрипция и превод на Медния свитък. Гейл и Лили прочетоха заедно превода.
- Колко тежи един талант? - попита Лили.
- Различно на различните места - отвърна Гейл. - От двайсет до четирийсет килограма.
- Тук става въпрос за девет хиляди таланта - отбеляза Лили. - Това са осемнайсет хиляди килограма злато. Невъзможно!
Гейл се намръщи. Лили беше права. Количеството просто не беше за вярване. Провери транскрипцията на оригинала на иврит.