- Виж - посочи тя. - Мярката за тежест е отбелязана с буквата „к“. Преведено е като талант, защото това са мерните единици, използвани от евреите и споменати в Библията. Но ако става дума за Ехнатон и съкровището идва от Египет, то тогава теглото ще е отбелязано в мерните единици на Осемнайсетата династия, а те със сигурност не са били таланти, не и тогава, не и за злато. Тяхната единица се е наричала „кедет“ и съкратено се е изписвала „к“. А кедетът е далеч по-малка единица от таланта, някъде около десет-дванайсет грама.
- Така вече може.
- Наистина. Пак става въпрос за огромно количество злато, но по-достоверно. Погледни и числената система. Тези тирета, тези десетици. Това е класическа Осемнайсета династия.
Лили отстъпи назад и поклати глава.
- Защо наследниците на Ехнатон ще заравят златото си в земята? Защо не са го взели със себе си?
- Защото не са могли - обясни Гейл. - След смъртта на Ехнатон махалото се връща обратно. Традиционалистите вземат нещата в свои ръце и започват да си отмъщават. Повечето поклонници на Атон се отричат от вярата си и бягат в Тива, но не всички. Ако си права, че са евреи, според Изход са избягали посред нощ. А в такава ситуация не можеш да вземеш много багаж, защото ще те забави.
- Значи са го заровили - заключи Лили. - И са описали местонахождението му в Медния свитък.
- Едва ли са били много разтревожени - кимна Гейл. - Все пак за тях това е бил домът на единствения и най-истинския бог на земята, а те са били много вярващи. Смятали са, че скоро ще се завърнат победоносно. Но не е станало така, разбира се. Избягали са от Египет, заселили са се в Ханаан и са решили, че това е Обетованата земя. А когато оригиналът на Медния свитък е бил заплашен от унищожение или пък когато са забравили да четат египетски, са направили копие, само че на иврит. А може да има и други по-късни копия. И това копие някак си се озовава в Кумран. - Тя стана сериозна и се замисли. - Нали си чувала за Страшния съд? Битката при Мегидо?
- Армагедон - каза Лили.
- Точно така. След нея Бог би трябвало да управлява света от нов Йерусалим, описан от пророк Йезекил и в Откровението на Йоан. Но в Кумран са намерили свитък с друго описание на „новия Йерусалим“. Всъщност цели шест копия, което означава, че идеята е била свята за есеите. Градът е описан до най-малките подробности. Размери, ориентация, улици, къщи, храмове, водоснабдяване, всичко. И той съвпада поразително точно с един древен град.
- Кой? - попита Лили, макар да подозираше отговора.
- Този - отвърна Гейл и разпери ръце. - Амарна.
IV
Нокс кликаше върху снимките, които му беше изпратила Гейл, и мълчеше озадачен. Полуразкопан гроб, статуя на Харпократ, катакомби, мумифицирани човешки останки, кутия с отрязани човешки уши.
- Мили Боже! - промълви, когато стигна до мозайката.
Огюстен почука с пръсти върху екрана.
- Знаеш ли на какво ми напомня това?
- На какво?
- Да си чувал за Елифас Леви? Френски окултист, също като Алистър Кроули, но живял по-рано. Създал е изображение на митичното божество на тамплиерите Бафомет, който в модерната иконография е символ на дявола. Той е в същата поза със скръстени крака и сочеща нагоре дясна ръка. Има същия поглед. Същата издължена брадичка, дръпнатите очи и изявените скули. Схващаш ли?
- По-бавно, ако обичаш - помоли Нокс и посочи раненото си чело.
- Никой не е сигурен откъде се е появил Бафомет - продължи Огюстен. - Някой твърдят, че името идва от Мохамед. Други, че идва от гръцкото „бафе мети“, кръщение с мъдрост. Но има още една хипотеза, изградена върху използването на атбаш, еврейски шифър, при който първата буква на азбуката се заменя с последната, втората с предпоследната и така нататък.
- Знам го - каза Нокс. - Есеите са го използвали.
- Точно така. Което има смисъл, ако това място е принадлежало на терапевтите. Ако кодираш Бафомет с атбаш, получаваш „софия“, древногръцката дума за мъдрост, едно от въплъщенията на Бога. Бафомет на Леви е хермафродит с гърди, също като фигурата от мозайката.
Нокс се приближи. Не беше го забелязал, но Огюстен се оказа прав. Фигурата от мозайката изглеждаше мъжка, но имаше ясно изразени женски гърди.
- Тогава хермафродитите са били смятани са свети същества - изтъкна Огюстен. - Древните гърци са ги наричали теоиди, богоподобни. Последователите на орфизма вярвали, че началото на света е поставено с излюпването на хермафродита Ерос от яйце. Все пак е по-лесно да си представиш как от нищото се появява само едно нещо, а не много. А когато всичко започва от едно начало, то трябва да е едновременно мъжко и женско.