- Нямаш ли си достатъчно работа и без това? - попита го Нокс.
- Компютърджиите ще се появят чак утре.
- Наеми нови.
- Новите ще искат повече пари.
- Да. Защото ще дойдат, когато ти трябват.
Омар сви рамене, сякаш за да осмисли тази истина, но Нокс се съмняваше, че ще предприеме нещо. Беше млад и на всичкото отгоре младолик мъж, когото наскоро бяха повишили във временен шеф на Върховния съвет по антики в Александрия; но всички мислеха, че е получил работата, защото генералният секретар на съвета в Кайро - Юсуф Абас, иска да си има безобидно мекотело, което да разиграва, докато издейства назначаването на постоянна длъжност на един от доверените си хора. Дори Омар го знаеше, но беше прекалено неуверен, за да се разбунтува. И през цялото време се криеше от подчинените си в стария си кабинет и запълваше времето с безсмислени задачи като тази. Той се изправи и си избърса ръцете.
- Е, какво мога да направя за теб, приятелю?
Нокс се поколеба.
- Видях една стара купа на пазара. Изпечена глина с добро качество. Сиво-розова с бяло покритие. Около осемнайсет сантиметра в диаметър.
- Може да е всичко.
- Да. Но ме осени онова чувство, нали се сещаш?
Омар кимна със сериозно изражение, за да демонстрира уважение към чувствата на Нокс.
- И си тук, за да провериш в базата ни данни?
- Ако е възможно.
- Разбира се. - Омар се гордееше със своята база данни. Попълването ѝ беше основното му задължение преди неочакваното повишение. - Да отидем в кабинета на Маха. Тя днес не е тук.
Тръгнаха заедно. Омар седна на бюрото.
- Дай ми минута - помоли той.
Нокс кимна, отиде до прозореца и погледна надолу към джипа си. Поправката след издирването на гробницата на Александър му струваше цяло състояние, но колата от години му вършеше добра работа и той не съжаляваше за решението си.
- Някакви вести от Гейл? - попита Омар.
- Не.
- Знаеш ли кога се връща?
- Предполагам, че когато приключи.
Бузите на Омар се зачервиха.
- Готово - каза той.
- Съжалявам - въздъхна Нокс. - Не исках да ти се сопвам.
- Всичко е наред.
- Но хората не спират да ме питат. Нали ме разбираш?
- Защото всички много я харесваме. Харесваме и двама ви.
- Благодаря - отвърна Нокс. Започна да разглежда базата данни с цветни и черно-бели снимки на купи, чинии, фигурки, погребални лампи. През повечето минаваше набързо, без да ги поглежда втори път, а старият компютър стенеше и въздишаше, докато се опитваше да поддържа зададеното темпо. От време на време някое изображение привличаше вниманието му. Но все още нямаше пълно съвпадение. Така беше с древните находки. Колкото повече се вглеждаш, толкова повече потенциални разлики откриваш.
Омар се върна с поднос, върху който имаше кана с вода и две чаши.
- Някакъв резултат?
- Още не. - Стигна до края на базата данни. - Това ли е всичко?
- С местен произход - да.
- А другите?
Омар въздъхна.
- Писах на много музеи и университети, докато събирах информация. Тогава не откликнаха. След последното ми назначение обаче...
Нокс се засмя.
- Каква изненада.
- Но данните все още не са въведени. Имаме ги само на хартия и дискове.
- Може ли да ги видя?
Омар отвори долното чекмедже на шкафа и извади картонена кутия с дискове.
- Не са подредени - предупреди той.
- Няма нищо - успокои го Нокс. И пъхна един диск в компютъра. Машината затрака още по-силно. Появи се страница с малки икони. Фрагменти от папируси и платнища. Отиде на следващата страница, след това на по-следващата. Намери керамиката, но нито един от шарените предмети не приличаше на това, което търсеше.
- Ще те оставя - каза Омар.
- Благодаря. - На втория диск имаше римски статуи, на третия - накити, а четвъртият беше развален. Умът на Нокс започна да блуждае, възбуден от въпроса на Омар. В него нахлу внезапен спомен за Гейл, която закусва на крайбрежна улица край Нил в Миня; как облизва крема на тортата от горната си устна, разпиляната по лицето тъмна коса, усмивката, която се появи на устните ѝ, когато го хвана, че я гледа.
На осмия диск имаше лекция по анатомия - как да различаваме черноработниците от мързеливите богаташи по плътността на костите и извивките на гръбначния стълб.
Онази сутрин в Миня мобилният телефон на Гейл иззвъня. Тя погледна номера, от който я търсеха, след това се извърна и проведе тихо кратък разговор, който приключи набързо с обещанието да се обади по-късно.