- Рушили са града тухла по тухла, докато намерят съкровището. - Тя докосна книгата на Стафърд. - Казва ли се къде е заровено съкровището?
Ярката слънчева светлина освети бялата страница. Двете се обърнаха с гръб, за да направят сянка на книгата.
- В крепостта в долината Акор - прочете Гейл. - Четирийсет кубита341 под източните стъпала. В гробницата. В третия ред камъни. В големия водоем във вътрешния двор с колоните, скрито в дупка на дъното.
Лили сбърчи нос.
- Доста неопределено, нали?
- Очаква се да е така - отбеляза Гейл. - Ако сме прави, поклонниците на Атон са смятали, че прогонването им е само временна беда. Нямали са нужда от точни указания, а само от припомняне.
- А какви са тези места? Сихем, планината Геризим, долината Акор?
- Всички са близо до Йерусалим - обясни Гейл. - Но и това не ме изненадва. Имам предвид, че ако теорията ни е вярна, това е поне втори превод. От египетски на иврит, след това от иврит на английски. А тези топоними в оригинала са отбелязани само със съгласни, тъй като нито в египетския, нито в староеврейския има гласни. Така че, когато преводачите са стигали до име на географски обект, което им е непознато, съвсем естествено е да са си го
нагласяли, докато им стане познато. Да вземем Долината на царете351 в Амарна. Преди е била известна като „Долината на хоризонта“ или „Долината Акет“362 на египетски. Толкова ли е трудно да си представим, че в превода името ѝ е станало Акор? Или че в оригинала Сихем е Сакара?373
- Мислех, че Сакара е до Кайро.
- Да, но името идва от Сокар, бога на мъртвите, почитан в цял Египет. Гробищата често са...
Нечии стъпки проскърцаха по едрия пясък зад нея. Тя рязко затвори книгата, извърна се и видя Стафърд да приближава с преметнат на рамо калъф на камерата.
- Май не можеш да се откъснеш, а? - подхвърли той самодоволно.
- Не мога - съгласи се Гейл. - Доста необикновено четиво.
- Затова го написах. - Погледна си часовника и кимна към джипа. - Когато си готова, да тръгваме - каза той и остави камерата на задната седалка. - Знаеш, че се движим по график.
III
Питърсън още наблюдаваше блока на Огюстен, когато видя как на шестия етаж вратата на един от балконите рязко се отвори и през нея се показа Нокс. Изглеждаше уморен и объркан, сякаш току-що бе научил лоша новина. След малко се отвори и входната врата на блока и през нея излезе мъж с джинси и кожено яке. Паскал. Трябваше да е той. Паскал дръпна силно от цигарата си, хвърли я на тротоара и яхна черния си мотор. Когато потегляше, махна на Нокс.
Нокс се наведе през парапета на балкона, за да му отвърне. Докато го наблюдаваше, Питърсън се размечта: представи си го как губи равновесие, опитва се безуспешно да се задържи, но пада и се пребива. Не за първи път имаше такива видения. Приемаше ги съвсем сериозно. Безбожниците и слабохарактерните смятаха молитвите за начин да изкопчат от Бог нещо, за което копнееха. Но истинските молитви нямаха такава цел. Чрез тях вярващите разбираха какво Бог иска от тях.
Мъж е съсипан от смъртта на близък приятел и се обвинява за нея. Да. Всеки би разбрал защо се е хвърлил от балкона.
Изчака Нокс да се прибере, след това слезе от тойо- тата си и тръгна спокойно към входа.
Винаги беше спокоен, когато изпълняваше Божията воля.
IV
- Мислех, че нямаш бърза работа - отбеляза патологът, докато водеше Нагиб през мрачните болнични коридори към малкия си кабинет.
- Така ли ти казаха?
- Да. Така ми казаха.
Нагиб сви рамене.
- Шефът ми смята, че моментът не е подходящ за разследвания от този тип.
- Но ти не си съгласен с него?
- Имам дъщеря.
Патологът кимна със сериозен вид.
- Аз също.
- Започна ли вече?
- Аутопсията е насрочена за този следобед. Мога да изтегля часа напред, ако искаш.
- Ще ти бъда благодарен.
- Има нещо, което не е свързано с причината за смъртта, но може да ти се стори интересно.
- Да?
- Асистентът ми го откри, докато я внасяше. На шията ѝ висеше торбичка на въженце.
- Торбичка ли? - намръщи се Нагиб. - Имаше ли нещо вътре?
- Малка статуетка - каза патологът. - Можеш да я вземеш, ако искаш.
20.
I
Когато се прибра от балкона, Нокс се помириса. Доста неприятно смърдеше. Влезе в банята и се съблече. Превръзките му изглеждаха износени и посивели, точно така се чувстваше и той. Изми се около тях с насапунисана кърпа, като често премигваше, не толкова от болка, колкото заради новината за Омар.