Излезе от банята. Беше спал стотици пъти тук след дългите вечери, в които обсъждаха как да направят света по-добър. И никога не се колебаеше да си вземе от чистите ризи на Огюстен на другата сутрин. Но сега вратата към спалнята беше затворена. Сети се, че преди да тръгне, приятелят му се спря на прага, върна се, изчезна в спалнята за минута и след това внимателно затвори на излизане. Може да имаше някой там. Често се случваше. Огюстен не беше притеснителен, но може би гостенката беше.
Нокс се поколеба, не искаше да нахалства. Но след това си спомни колко лошо миришеше ризата му. Нямаше никакво намерение да я облича пак. Почука леко. Не последва отговор. Почука по-силно, извика. Пак нищо. Открехна вратата и надникна вътре, след това я разтвори широко и застана изненадан на прага. В апартамента на Огюстен винаги цареше бъркотия, особено в спалнята. Както сам казваше, това беше място, където да води жени, а не място, в което те да искат да останат. Но вече не беше така. Сутрешните лъчи проникваха през ослепително чисти прозорци и падаха върху дебел кафяв килим и блестящо ново, голямо метално легло. Разръфаните тапети бяха свалени, а стените - боядисани в наситено синьо. По тях висяха литографии на най-големите паметници в Египет. Корнизите, первазите и таванът бяха искрящо бели. Имаше нов лъскав махагонов гардероб в тон с интериора. Както и комплект от тоалетка и стол. След като разгледа спалнята, Нокс се сети, че и всекидневната беше ремонтирана, макар и не толкова очебийно. Явно е бил прекалено замаян, за да го забележи по-рано.
Отвори гардероба. Да му се не види! На дървените закачалки висяха якета и изгладени ризи. Бельото беше спретнато сгънато по полиците. Прерови една купчина тениски и забеляза лилава папка. Сърдечният му ритъм моментално се ускори. Инстинктивно усети, че Огюстен бе влязъл в спалнята, за да я скрие. Знаеше, че не трябва да я разглежда, но също така беше сигурен, че ще го направи. Занесе папката до прозореца и я отвори. Вътре имаше снимки. Извади ги и докато се взираше в тях, все по-малко вярваше на очите си. Стомахът му се сви. Зачуди се какво означава всичко това, макар да беше очевидно. Не можеше да направи нищо друго, поне засега, освен да върне снимките в папката и да я остави където си беше, все едно никога не я е намирал.
Все още се нуждаеше от чиста риза, затова свали една от закачалката и бързо излезе, като затвори вратата след себе си. Седна край кухненската маса и се замисли над това, което току-що бе видял. Беше му неприятно да осъзнае, че може би вече няма да може да има пълно доверие на приятеля си.
II
Фарук завари Салем в кабинета си. Очите му изглеждаха уморени, беше стоял цяла нощ на пост пред вратата на Нокс в болницата.
- Какво има? - попита Фарук.
- Той избяга, шефе - смотолеви Салем.
- Избяга ли? - каза ледено Фарук. - Как така избяга?
- Напусна стаята. Скочи през прозореца. И се качи в такси.
- И ти го остави да се измъкне?
Салем изглеждаше като човек, който всеки момент ще се разплаче.
- Как да предположа, че ще скочи през прозореца?
Фарук му махна гневно с ръка да се разкара. Но истината беше, че се чувстваше по-скоро превъзбуден, отколкото ядосан. Оказа се прав. Инстинктите му не го подведоха. Жертвите на катастрофи обикновено не бягат от болниците, дори в Египет. И със сигурност не скачат през прозорците. Само човек с окървавени ръце може да се реши на нещо подобно.
Облегна се на стола, ставите му изпукаха. Замисли се какво знае. Археологически разкопки. Необявено посещение от Върховния съвет по антиките. Нова визита под прикритието на нощта. Катастрофирал в канавката джип. Един загинал. И то важен човек. Захапа си ръката и потъна в мисли. Дали пък на разкопките на Питърсън нямаше нещо? Ценна находка? Това със сигурност би обяснило някои неща. Усещаше, че не само Нокс има какво да крие, но и Питърсън.
Изправи се и взе ключовете от колата. Трябваше да отиде да провери лично разкопките. Но след това се поколеба. Нямаше представа какво да търси. Ако Питърсън имаше какво да крие, щеше да го залее с терминология, за да замаже истината. Фарук мразеше терминологията, винаги го караше да се чувства необразован.
Погледна си часовника. При всички случаи се налагаше да отиде до Върховния съвет по антиките, за да ги уведоми за катастрофата и да научи нещо повече за Тауфик и Нокс, най-вече защо са ходили до Борг ел-Араб. И ако помоли любезно, може да изпратят археолог да го придружи.
III
Високите каменни стени на местната Долина на царете не направиха голямо впечатление на капитан Халид Осман. Насър го возеше по новия път към гробницата на Ехнатон. През последните няколко месеца беше ескортирал десетки туристи, но никога не се бе чувствал толкова нервен. Може би защото този път придружаваше хора от телевизията, а той бе изпитал на гърба си колко вредни могат да бъдат те.