Стигнаха до сградата с генератора. Този нов генератор им струваше половин милион египетски лири! Половин милион! Доповръща му се, като си помисли за всичките тези пари. Насър пое по краткия път покрай страничната ограда, зад която се намираше гробницата, и паркира до джипа. Отвори вратата и скочи на земята. Слънцето още беше ниско и оградата пазеше сянка. Халид потръпна леко. На това място имаше призраци. Сложи ръка на кобура, в който се намираше неговият „Валтер“, и се почувства малко по-добре.
Приятелите му от детството се страхуваха от повиквателните за армията, защото те щяха да ги откъснат от дома и семейството. Само Халид очакваше своята с нетърпение. Не си представяше друг живот. Обичаше дисциплината, наслаждаваше се на хладната власт, която оръжието му даваше, харесваше начина, по който жените гледаха хубавите мъже в униформи. Мина набързо основното обучение и сам пожела да постъпи в специалните части. Офицерите смятаха, че ще се издигне бързо.
Халид отиде до входа на гробницата, отключи вратата, бутна я и зад нея се откри наклонена шахта със стъпала, които водеха към погребалната зала. На земята от двете страни на прохода бяха поставени лампи, които тихо бръмчаха. Хората от телевизията поеха надолу и той ги изгледа кисело.
Военната му кариера беше унищожена един следобед в Кайро. Хулиган от улицата се изплю в прозореца на колата му, докато той возеше командира си към министерството. Такова неуважение той не можеше да подмине, особено когато бе проявено пред очите на командира му. Случаен турист беше снимал случилото се после, след това предал кадрите на някакъв журналист, който пък издирил хлапето и го заснел как лъже, увито като мумия в бинтове. Командирът се намеси и го спаси от съд. Халид се съгласи да го прехвърлят в нещастната туристическа полиция и да дойде в това забравено от бога място. Обещаха му, че ще е само за шест месеца, докато се поуталожат нещата.
Но оттогава минаха година и половина.
Хората от телевизията слязоха в подножието на стълбите, минаха по дървения мост над канала и влязоха в погребалната зала. Халид им обърна гръб. Какво ще правят долу си беше тяхна работа. Бе длъжен да ги наблюдава само на повърхността.
Преди шест месеца над Амарна се изви страховита буря, сякаш настъпи краят на света. Той дойде тук с хората си на следващата сутрин. Фейзал пръв я забеляза. Тя лежеше по корем на скалите малко по-далеч, едната ѝ ръка беше вдигната над главата, а другата извита гротескно назад, сплъстената ѝ коса бе залепнала от съсирената кръв към синия брезент.
Халид коленичи до нея и докосна бузата ѝ. Бе твърда и студена, с полепнал пясък и мръсотия. Беше чувал, че местните хлапета се навъртат тук след буря с надеждата пороят да е проникнал в някой неоткрит гроб. Търсеха парчета от грънци в пясъка под синьото небе на Амарна, което грейваше след проливните дъждове. Горкото дете. Да се изложи на такъв риск.
- Капитане! - извика Насър. - Вижте!
Вдигна поглед и видя Насър да сочи към тясна тъмна цепнатина в скалите високо над тях. Сърцето му се сви като юмрук, когато осъзна, че момичето не беше загинало, докато бе ровило за грънци. Бе търсило нещо доста по-голямо.
В такива мигове хората взимат съдбовни решения. Или просто научават какви са всъщност. Халид знаеше, че негов дълг е веднага да докладва на висшестоящите. Можеше дори да го помилват, да се върне в армията. Но не се замисли дори за миг. Не. Тръгна право напред към скалата и започна да се катери.
21.
I
Между касата и вратата на Огюстен Паскал имаше тънка пролука, която подсказа на Питърсън, че е пуснато само резето, а то не беше никакво предизвикателство за човек с неговото минало.
Долу се тресна врата. Той отстъпи назад и застана почтително скръстил ръце, сякаш току-що бе почукал и чакаше да му отворят. Въжетата на асансьора проскърцаха. Вратите му се отвориха и затвориха, човекът в него слезе. Сградата отново утихна.
Той долепи ухо до вратата. Нищо. Внимателно вдигна резето с кредитната си карта и се промъкна вътре. Вратата на банята беше полуотворена. Чуваше как вътре някой се облекчава. На кухненската маса имаше лаптоп, на чийто екран се виждаше снимка на мозайката от неговите разкопки. Той се взря тревожно в нея. Нищо чудно, че Бог го бе довел тук.