II
Никой в болницата не искаше да му каже нищо, затова Огюстен се отправи към Върховния съвет по антиките. Там гъмжеше от слухове, хората се бяха побъркали от мъка. Омар очевидно беше от хората, които получаваха признание чак когато вече ги няма. Мансур, заместникът на Омар, седеше в разхвърляния си кабинет.
- Ужасна работа - каза той и поклати глава. Изглеждаше тъжен и разтревожен. - Не мога да повярвам, че Нокс има нещо общо с това.
- Няма.
- Един полицай смята, че е виновен.
- Полицай! - подхвърли саркастично Огюстен. - Той пък какво ли разбира?
Мансур присви изпитателно очи.
- Да не си чул нещо?
- Не.
- Знаеш, че можеш да ми имаш доверие.
- Знам - съгласи се Огюстен. Премести купчина доклади от един стол и седна. - Какво да ти кажа? Дори не знам какво се е случило. В болницата нищо не ми казаха.
- Трябва да говориш с полицая - предложи Мансур.
- Той е още тук някъде. Обещах му да отида до Борг ел-Араб с него.
- Борг ел-Араб? - намръщи се Огюстен. - Там ли са катастрофирали?
- Да.
- И какво, по дяволите, са търсили там?
- Очевидно са посетили някакви разкопки за студенти.
- Разкопки? В Борг?
Мансур кимна.
- Никой тук не знае нищо за тях. Сигурно са взели разрешение от Кайро. - Отиде до шкафа и премести комплект за аерофотография, за да стигне до чекмеджето.
- Аерофотография!- Огюстен беше впечатлен. - Откъде, по дяволите, имаш бюджет за такова нещо?
- Руди ми даде апаратурата назаем - обясни Мансур. - Така му е по-лесно, отколкото да я връща в Германия и да я носи обратно тук всеки сезон. - Подаде на Огюстен лист хартия с подгънат ъгъл. Текстът беше толкова блед, че трябваше да го занесе до прозореца, за да го прочете. Мортимър Грифин. Преподобният Ърнест Питърсън. Тексаско общество за библейска археология. Адрес в Борг ел-Араб. Нищо друго. Нокс сигурно е направил снимките там.
- Искам да отида да разгледам - промълви Огюстен.
- Може и да се уреди - каза Мансур. - Видя в какво състояние са хората ми. Трябва да остана при тях. Да кажа ли на полицая, че ти ще го придружиш вместо мен?
- Да - кимна Огюстен. - Добра идея.
III
Питърсън бързо се прибра от балкона, гневен, че Нокс отново се измъкна от справедливото наказание. Днес Дяволът се бе потрудил извънредно. Видя отворения лаптоп на кухненската маса и се сети, че трябва незабавно да изтрие всички снимки от разкопките.
Имаше два отворени прозореца, в единия се виждаше снимка на брюнетка с двама египтяни в кафтани, а в другия - мейл от някоя си Гейл Бонар, вероятно жената от фотографията. Прочете съобщението набързо и разбра, че у нея има копия от снимките на Нокс. Седна и ѝ написа отговор.
„Скъпа Гейл, благодаря ти. Страхотни са.
И още нещо. Изтрий копията и оригиналите. Сега не мога да ти обясня защо. Ще ти се обадя по-кьсно. Но моля те, направи го. Изтрий всичко колкото се може по-бързо!
Дори преди да ми се обадиш. Много е важно. Не мога да ти кажа дори колко.
С цялата ми обич, Даниел".
Временно решение, но трябва да свърши работа. Изпрати отговора и изтри нейното съобщение от пощата на Нокс, а заедно с това и всичките прикачени файлове. Не разбираше много от компютри, но беше чувал истории за развратници, залавяни по изображения, възстановявани от харддисковете им дори след като са били изтрити. Не можеше да си позволи да рискува, затова измъкна всички жици от лаптопа, взе го под мишница и бързо излезе от жилището.
23.
I
Капитан Халид Осман стоеше на източния бряг на Нил и гледаше как фериботът отнася джипа и телевизионния екип.
- Никак не ми харесва това, господине - каза Насър. - Допускаме прекалено близо чужди хора. Трябва да отцепим района. Винаги можем да вдигнем блокадата, след като нещата поутихнат.
Халид вече бе стигнал до същото заключение. Никак не беше безопасно, след като намериха трупа на момичето. Той се обърна към Насър.