- Кой беше? — попита я той.
- Никой.
- Трябва да потърсиш сметка от мобилния си оператор защо те свързва с хора, които не съществуват.
- Фатима - призна тя с неохотна въздишка.
- Фатима? - Неочакван пристъп на ревност. Фатима беше негова приятелка. Той ги запозна само преди седмица. - Какво искаше?
- Предполагам, чула е, че нещата в Сива се отлагат.
- Предполагаш?
- Добре де. Чула е за това.
- И ти се обажда да ти съчувства, така ли?
- Нали си спомняш колко се заинтригува от моя софтуер за изображения?
На единайсетия диск имаше ислямски артефакти. На дванайсетия — сребърни и златни монети.
- Да не би да иска да работиш за нея?
- В Сива нищо няма да стане скоро, нали? - изтъкна Гейл. - А мразя да бездействам, особено когато съм на заплата. Не обичам да паразитирам.
- Не си паразит - възрази той мрачно. - Как можа да си го помислиш?
- Така се чувствам.
На тринайсетия диск имаше рисунки от гробници от преддинастичната епоха. Започна да разглежда четиринайсетия на автопилот. Беше прехвърлил половината, когато му се стори, че пропуска нещо. Върна се на предишното изображение, след това на по-предишното. И там в горния десен ъгъл видя същата купа като на пазара, само че обърната с дъното нагоре. Същата форма, същият цвят, същият материал и същата украса. Но нямаше описание, само номер.
Отиде да повика Омар, който взе една папка от шкафа. Нокс четеше на глас номерата, а Омар прелистваше страниците и прокарваше пръст по тях. Стигна до този, който му трябваше, и се намръщи озадачено.
- Това не може да е вярно - каза. - Дори не е купа.
- Тогава какво е?
- Капак. Капак на делва.
Нокс изсумтя. Беше очевидно, след като Омар му го посочи. Не че му помогна с нещо. Египет беше люлка на древността. През множеството пристанища на Александрия бяха преминали огромен брой стоки. Производството на делви за съхранението им беше гигантска индустрия.
- Грешката е моя - призна си той.
Но признанието му не успокои Омар.
- Предметът не е местен - добави. - Дори не е от Египет.
- А откъде е?
Омар присви очи, сякаш си мислеше, че е станал жертва на тъпа шега.
- Кумран - отвърна тихо Нокс. - Където са намерени Свитъците от Мъртво море.
2.
I
Гарата в Асют,
Среден Египет
Гейл Бонар започваше да съжалява, че е дошла на гарата, за да посрещне Чарлз Стафърд и екипа му. По принцип обичаше тълпите, веселите разговори и приятелската атмосфера, особено тук, в Среден Египет, където хората бяха открити и дружелюбни, защото не бяха залети от туристи. Но през последните седмици напрежението се усещаше във въздуха. Този следобед дори имаше протестна демонстрация в града, което обясняваше защо видя само трима полицаи на перона, вместо обичайната тълпа от униформени. И като капак на всичко един по-ранен влак се беше повредил и чакащите пътници бяха два пъти повече от обикновено, всичките готови вече за неизбежната битка за места.
Релсите затракаха. Плъховете се разпищяха. Хората се заблъскаха, за да си намерят по-добри позиции за качване. Старият влак спря на перона, прозорците му вече бяха свалени. Вратите се отвориха с трясък и през тях се изсипаха пътници, натоварени с багаж, и започнаха да си пробиват път в тълпата. Покрай прозорците плъзнаха търговци, които предлагаха прозрачни торбички с арабски хляб, картонени фунии с ядки, сусамени сладкиши, бонбони и напитки.
От вагона първа класа се показа поразително красив мъж на трийсет и няколко години. Чарлз Стафърд. Въпреки двудневната му брада тя веднага го позна от снимките на обложките на книгите, които Фатима ѝ беше дала предната вечер. Прехвърли ги по диагонал от любезност, макар да принадлежаха към жанра на популярната историческа литература, който тя ненавиждаше - изсмукани от пръстите предположения, основаващи се на удобно подбрани факти. Конспирации, тайни общества, изгубени съкровища под всеки хълм. И никакво цитиране на противоположни мнения, освен с цел да бъдат осмени и отхвърлени.
Стафърд се спря, за да си сложи черните очила с огледални стъкла, след това преметна черната кожена чанта с лаптопа си на рамо и стъпи на перона. След него вървеше нисичка млада жена в тъмносин костюм, която прибираше непокорните си яркочервени кичури под шала с флорални мотиви на главата си. А най-отзад крачеше египетски носач, натоварен с еднакви куфари от тъмнокафява кожа.