- А съдовете с големи отвори имат капаци като купи - усмихна се широко Омар.
- Точно така - кимна Нокс.
Приближаваха се до отклонението за пустинната магистрала. Той се приведе, за да разгледа по-добре пътните знаци. Бързият преглед на документите в кабинета на Омар му показа, че около езерото Мариотис има само четири чуждестранни археологически експедиции. Във Филоксинит, Тапосирис Магна61 и Абу Мена72 в момента нищо не се случваше, така че оставаше само един вероятен кандидат: група, наричаща се Тексаско общество за библейска археология, която правеше разкопки близо край Борг ел-Араб.
- И какво прави този капак тук? - попита Омар, след като Нокс зави по правилното шосе. - Свитъците от Мъртво море са били известни в древността. Има свидетелства от втори, трети и четвърти век за текстове, намерени в пещерите край Кумран. Ориген дори ги използва, за да напише своите „Хекзапли“83.
- Какво?
- Библията е написана шест пъти в успоредни колони. Първата е на иврит, втората на гръцки, следват още няколко версии на превода.Този труд е помогнал на учените да сравнят различните версии. Но мисълта ми е, че той е разчитал много на Свитъците от Мъртво море.
- И ти смяташ, че свитъците са донесени тук в тази твоя делва?
- Това е съвсем реална възможност.
Омар преглътна шумно.
- Нали не вярваш, че можем да намерим... свитъци?
Нокс се изсмя.
- Не се навивай толкова. Единият свитък е изсечен върху мед - карта на съкровище, можеш ли да повярваш? Но всички останали са върху пергамент или папирус. Климатът на Александрия трябва да ги е унищожил преди векове. А има и друго обяснение. Още по-интригуващо. Поне за мен.
- Продължавай.
- С голяма доза увереност можем да кажем, че есеите не са живели само в Кумран - поде Нокс. - Йосиф Флавий91 например споменава за Есейска порта в Йерусалим, а в няколко документи са описани правилата, по които трябва да живеят есеите извън Кумран. Освен това знаем, че есеите са били няколко хиляди, докато в Кумран могат да се поберат само неколкостотин. Очевидно е имало и други общности.
- Искаш да кажеш тук, в Александрия?
Нокс се усмихна широко.
- Чувал ли си за терапевтите? — попита той.
III
Преподобният Ърнест Питърсън скришом обърса челото си. Не му се нравеше да го виждат изпотен. Не обичаше да показва никакви признаци на слабост. Беше на петдесет и две години, изпънат като струна, с посивяла коса, пронизителни очи и орлов нос. Никъде не тръгваше без своята библия. Никога не излизаше без униформата си на проповедник. Гордо демонстрираше непоколебимата си мисия, беше малка искрица от неустоимата сила на Бог. Но не спираше да се поти. Не само заради високата влажност в този задушен, мрачен подземен лабиринт. А и заради замайващото предчувствие за това, което щеше да постигне всеки миг.
Преди трийсетина години Питърсън беше разбойник, крадеше на дребно и вечно имаше проблеми със закона. Една нощ в ареста, докато дремеше на пейка в полицейския участък, вдигна глава към плакат с Христос и сърцето му изведнъж заби силно, все едно получаваше много силен панически пристъп, който внезапно се превърна в най-хармоничното прозрение за живота му, видя ослепителна бяла светлина, получи откровение. След като всичко свърши, той стана, олюлявайки се, от пейката и тръгна да търси огледална повърхност, за да види какъв отпечатък бе оставило това преживяване върху него — чисто бяла коса, обгорено лице или очи на албинос. За най-голямо негово учудване не бяха настъпили никакви външни изменения. Но въпреки това се беше променил. Беше се преобразил отвътре. Защото никой не можеше да погледне в лицето на Христос и да остане незасегнат.
Попи отново потта от челото си и се обърна към Грифин.
- Готов ли си? - попита.
- Да.
- Тогава действай.
Стоеше отстрани, докато Грифин и Майкъл измъкнаха първия каменен блок от фалшивата стена. Зад него се откри празното пространство, което бяха установили, че съществува. Грифин пъхна фенерчето си вътре, развъртя го насам-натам и освети голямо помещение, в което се гонеха цветове и сенки. Младите му студенти започнаха да шептят и въздишат. Но Питърсън само кимна на Нейтън и Майкъл да продължат да разрушават стената.