В Светото писание Бог казва: „Аз не гледам тъй, както човек гледа, защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.“101 Онази нощ в ареста Бог бе погледнал в неговото сърце. И беше видял там нещо, което самият той не знаеше, че съществува.
Дупката в стената вече беше достатъчно голяма и Грифин можеше да мине през нея, но Питърсън постави ръка на рамото му.
- Не — каза. - Аз ще съм пръв.
- Трябва да е археолог.
- Аз ще съм пръв - повтори Питърсън. Подпря се на твърдата ронлива мазилка и пристъпи.
Онази нощ не само го преобрази, той получи цел в живота. А от всички Божии дарове този беше може би най-големият. Не беше лесно. Пропиля години, вярвайки на средновековни фалшификати като Плащеницата от Торино и Воала на Вероника. Но нито за миг не се поколеба и не му мина мисълта да се откаже. Бог не възлага подобна мисия просто ей така. Накрая намери вярната пътека, следваше я неотклонно и вече почти се докосваше до целта. Усещаше го. Знаеше го. Мигът на ярката светлина приближаваше, беше неизбежен като изгрева.
Обходи помещението с лъча на фенерчето. Трийсет крачки дълго и десет широко. Всичко бе потънало в прах. В пода бе вградено дълбоко корито, към него водеха широки стълби, разделени по средата с ниска каменна стена - членовете на общността се спускали от едната ѝ страна мръсни и излизали от другата пречистени. Стените бяха измазани и боядисани преди векове, пигментите бяха избледнели от времето, отвсякъде висяха паяжини, търкаляха се мръсотии, виждаха се следи от червеи. Почисти една част с ръка и насочи светлината на фенера към открилата се гледка. Жена в синьо с дете в скута. Премигна, за да прочисти очите си от сълзите.
- Преподобни! Вижте!
Обърна се и видя Марша да осветява куполовидния таван, боядисан в синьо като небе. В най-високата му част блестеше яркооранжево слънце, а край него бяха нарисувани жълти съзвездия, кремава пълна луна и червени планети. Денонощно заедно. Докато Питърсън гледаше нагоре, в сърцето му се надигна радост. Коленичи, изпълнен с благодарност и обожание.
- Да благодарим - подкани той.
Оглеждаше един по един студентите, докато и последният не падна на колене. Дори Грифин го направи, принуден от решимостта на групата.
- Знам, че моят спасител е жив! — извика Питърсън и гласът му отекна силно в помещението. - И че ще бди над земята до Страшния съд. И макар червеите да изяждат тялото, чрез плътта си ще позная Бог. - Да! - мълвеше в екстаз. - Чрез плътта си ще позная Бог.
IV
Нагиб Хюсейн се връщаше към полицейския участък в Малави, за да напише доклада си, но по пътя реши да мине през Амарна и да разпита хората там дали не са чували за изчезнало момиче. Пък и това беше добра възможност да се представи.
Туристически полицай се перчеше на мотора си, форсираше двигателя, удряше рязко спирачки и вдигаше огромни облаци прах и пясък със задното колело, а това забавляваше страхотно един офицер и още двама мъже, които пиеха чай на дървена пейка под навеса. Нагиб се стегна. Отношенията между различните служби бяха напрегнати по тези места, всички се гледаха надменно един друг. Искаше офицерът да му даде знак, че го е видял, но той продължаваше да не му обръща внимание и бузите на Нагиб пламнаха. Намръщи се и застана в полезрението на униформения, който вече нямаше как да се прави, че не го вижда, макар че явно не му се ставаше.
- Да? - попита той.
Нагиб кимна към полумесеца от възвишения на изток.
- Идвам от пустинята - поясни.
- За това ти плащат.
- Снощи един екскурзовод е водил там туристи. Намерили са момиче.
- Момиче? - намръщи се полицаят. - Как така?
- Ами така, намерили са трупа ѝ. Увит в брезент.
Полицаят остави чашата си и се изправи. Беше висок хубав мъж, с добре подстригана коса, маникюр и копринени мустаци, униформата му стоеше отлично.
- Не съм чул нищо - каза той. Изведнъж стана сериозен и му подаде ръка. - Капитан Халид Осман, на вашите услуги.
- Инспектор Нагиб Хюсейн.
- Нов ли си, инспекторе? Не си спомням да съм те виждал тук преди?
- От шест седмици - призна си Нагиб. - Преди това бях в Миня.
- Сигурно много си се провинил, щом са те преместили тук.
Нагиб изсумтя раздразнено. Разследваше черния оръжеен пазар, не се отказа, дори когато уликите го заведоха на върха и го предупредиха да внимава. Мразеше корупцията в Египет.